44. ТЕМА Финансови отчети.

44 финансови отчети. Счетоводен баланс: съставя се в двустранна или едностранна форма, състои се от балансова и задбалансова част. При специфичен х-р на дейността си предприятията мога да добавят и нови балансови статии, когато тяхното съдържание не се покрива с посоченото в дадената група. При съставянето на счетоводния баланс се допуска да не се посочват статии за които няма информация от системата на счетоводните сметки. Счетоводния баланс се съставя от въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31 декември. Активите пасивите и собствения капитал се посочват в счетоводния баланс по тяхната балансова стойност а за амортизируемите и провизируемите активи се посочват още отчетната им стойност и начислената амортизация или провизия. Някои автори са на мнение че счетоводният баланс е технически инструментариум на счетоводството за стойностно представяне към даден момент и в определен порядък, раздели групи и балансови статии на двуаспектно конкретизирано имущество на предприятието. Отчет за приходи и разходи – съставя се в двустранна или едностранна форма. Съставя се на база на информация от текущото счетоводно отчитане на приходите разходите и материалните запаси. Отчет за собствения капитал- възможно е да се изгради финансов баланс на фирмата към 31 декември който е базиран на счетоводния баланс към същата дата. Във финансовия баланс обаче се посочват постоянния капитал и краткосрочния капитал. В счетоводния баланс се посочва какво дължи фирмата на собствениците и на несобствениците. Във финансовия баланс се посочват капиталите от гледна точка на времето през което са на разположение на фирмата а не върху тяхната правна характеристика

43. ТЕМА Финансови потребности на фирмата.

43. Финансови потребности на фирмата. Финансовите потребности на фирмата се свързват с нейната необходимост от финансови средства изразени най-вече под формата на местна или чуждестранна валута.първата основна функция на парите това е мярка на стойността. Посредством тази функция стоките получават качествено еднородно съдържание-обществена полезност. Когато стоките се приравняват към определена парична сума се извършва съизмерване на стойността на стоките и ресурсите. Стоките са съизмерими не заради това че има пари а посредством парите което означава че сами по себе си са съизмерими. Парите в обръщение трябва да са в съответствие с потребностите на стокооборота и да изпълняват ролята на всеобщ еквивалент. Втората основна функция на парите е че са средство за обръщение. Парите в процеса на реализация на стоките изпълняват посочената функция и служат като посредник при размяната. Стоката която се продава минава през два основни стадия – от стокова в парична и от парична в стокова. Третата функция на парите е „средство за натрупване и спестяване”. Реализацията на стоките се разпада на два основни п-са продажба и покупка. При тях се освобождават пари които от своя страна могат да бъдат натрупани. Четвъртата функция на парите е че те са платежно средство. Тази функция е свързана с кредитите. Възможно е да се осъществи покупка без веднага да е изпълнено плащането. Дългосрочните финансови потребности на фирмата са свързани с възможността организациите да увеличават привлечения си капитал чрез краткосрочни и дългосрочни кредити. Тези потребности се проявяват невъзможността предприятията да притежават достатъчно финансов ресурс който да инвестират в собствената си дейност. Ето защо този параграф на настоящата разработка насочва вниманието към същността на капитала и кредита – като заемен капитал и проблемите, третиращи неговата природа. Капиталът е имущество, активи от които може да се извлече печалба и които сами са произведени. Това означава че капиталът е вторичен фактор на производството продукт на разделението на труда. Това е актив или имущество способно да носи доход.

42. ТЕМА Финансов баланс – обща характеистика.

42. финансов баланс – обща х-ка. Мениджърската дейност се гради на информация предоставена от три основни източника това са: балансът на фирмата, отчет за приходи и разходи, отчет за паричния поток. Важно значение има отчетът на паричния поток. Чрез него се изразява резултатът от оборота на паричната маса през определен период. Показва се движението на парите към и от фирмата. Чрез този отчет може по-лесно да се анализира финансовото състояние на фирмата. Отчетът за паричния поток се съставя с информация за предходната и текущата година. Парични средства – краткотрайни активи във формата на парични наличности или на парични еквиваленти. Парични наличности- касовите наличности и банковите депозити по разплащателни, депозитни и други сметки в национална и чуждестранна валута. Касови наличности парични средства в чужда или национална валута намиращи се в касите на фирмата в края на работния ден. Парични еквиваленти- краткосрочни и бързоликвидни активи лесно обратими в парични наличности – чекове, срочни депозити, полици и други подобни, с незначителен риск от промяна в стойността. Аванс на подотчетните лица: парични средства в наличност предоставени налице, от персонала на предприятието в национална или чуждестранна валута и подлежащи на отчитане в определен срок. Парични потоци- постъпления на парични средства в предприятието и плащания на парични средства от предприятието в хода на неговата дейност през отчетния период. Безналични сделки – сделки и операции които не изискват използването на парични наличности или парични еквиваленти. Пряк метод за отчитане на паричните потоци- метод за представяне на паричните постъпления от оперативна дейност и на паричните плащания за оперативна дейност директно от счетоводните регистри; косвен метод- метод при който печалбата се коригира с безналични сделки и операции за да се получи нетният паричен поток от оперативната дейност. Отчитане на парични потоци на база нетна: компенсиране на парични постъпления с парични плащания и представяне на нетния резултат от компенсацията или като нетно постъпление когато постъпленията превишават плащанията или като нетно плащане когато плащанията превишават постъпленията.

41. ТЕМА Финансово управление на дейността.

41.финансово управление на дейността финансите показват на бизнес фирмите, как да правят пари; финансите изследват пазара на акциите; финансите дават технологията за покупка на стоки и услуги; определят дългосрочните инвестиции на фирмата; търсят оптимални източници за дългосрочно финансиране; ефективно управляват финансовите активи. Финансите на фирмата са финансова-мениджърска дейност насочена към вземането на финансови и инвестиционни решения, използващи като източник финансите на фирмата. При управлението на финансите се използват предимно системният подход и системният анализ. Системният подход представлява метод чрез който даден процес или явление се разглеждат като съвкупност от съвкупност от съставни части обединени в едно цяло., взети заедно с връзките между тях. Процесния подход представя управлението като непрекъсната серия от взаимосвързани действия или функции които се представят като процеси. Основава се на разбирането че за да бъде постигната дадена цел е необходимо да се извършат серия от дейности които трябва да се управляват отчитайки тяхната последователност и причинно следствена връзка. Управлението на финансите на предприятието е многостранен процес с обхват на всички дейности и мероприятия свързани с планирането и отчитането на средствата осъществяването на текущи плащания и дългосрочни инвестиции. В някои предприятия балансът и отчетността по печалбите и загубите се осъществява по-често, всяко тримесечие а в някои случаи дори ежемесечно.

40 ТЕМА Индустриални отношения. Същност, страни, институционализиране. Представителство на интересите. Трайно колективно договаряне.

40 ТЕМА Индустриални отношения. Същност, страни, институционализиране. Представителство на интересите. Трайно колективно договаряне. Понятието индустриални отношения се появява в началото на 20 век в САЩ. Тогава се е употребявало за означаване на трудови конфликти между собствениците и техните представители и наемните работници в индустриалните предприятия. В съвременния свят индустриалните отношения се разглеждат като отношения между държавата, най-често представлявана от правителството и организациите на работодателите и на трудещите се между организации на трудещите се. Също така между отделния работодател и представители на трудещите се е повод и във връзка с разработването и реализирането на икономическата и социална политика, както и с изграждането и развитието на трудовите и осигурителни отношения. От друга гледна точка индустриалните отношения се разглеждат и като система от принципи, норми, институции, организации, правила, изисквания, правомощия инфраструктура и институционална структура за осъществяване на взаимодействието между участващите в тях държавни институции, организации на трудещите се и на работодателите. Страните в индустриални отношения са три. Държавата, работодателите и техните организации и организациите на трудещите се. Интересът на държавата е свързан с: - разработване, приемане и прилагане на икономическа и социална политика на национално , отраслово и регионално равнище, която да отговаря на националните интереси, на интересите на работодателите иш на трудещите се- предоставяне на гаранции и защита на основните човешки права на хората свързани с техния труд. Защита на основните интереси на предприятията в рамките на възприетата национално икономическа и социална политика, - намаляването на социалните противоречия. Работодателят е този, който подготвя, склъчва и подписва трудовите договори с всички работници и служители в предприятието. Неговият основен инттерес е да ги използва пълноценно. Основно право на работодателя е да изисква от заетите точно и добросъвестно да изпълняват работата, за която са наети. Да създават трудовата и производствена дисциплинаПървите организации на работниците за защита на техните икономически и социални интереси се появяват в Англия през 18 век. Съвременните съюзи се свързват със законодателството на Великобритания. Според него те са постоянни или временни организации, които се състоят изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики. Основната им цел е да се регулират взаимоотношщенията на съответните работници с техните работодатели или организации. Основните форми на индустриалните отношения които се прилагат в световната практика са тристранни и двустранни. Тристранни са тези, в които участват три обособени и самостоятелни органи- правителството, представители на организацията на работодателите и представители на организацията на работниците и служителите. Трите страни са независими. Всяка от тях изпълнява специфични функции. Основна цел на тристранните отношения е да ске постигне по-добро взаимно разбиране между държавните органи, организациите на трудещите се и организациите на работодателите относно развитието на икономиката и подобряването условията на труд и заплащане. През 1919 година се учредява МОТ (международна организация по труда като междуправителствена организация. В чл.3 на устава се предвижда делегациите от всяка държава член да се състоят отн представители на трите страни - правителствно, работодатели и синдикални организации в съотношение 2-1-1. От тук е идеята за тристранно участие и трипартизъвм. Принципът на трипартизма добива голямо значение след ІІ Световна война. Особено активно е тристранното сътрудничество в периода на икономически кризи и рецесии, растяща безработица, повишаване на цените и спадане на покупателната способност, инфлация и др. Чрез него се настоява и за колективното договаряне, определят се гаранциите на индексация на доходите, социалната закрила на трудещите се и др. Действащата правна уредба на тристранното сътрудничество се съдържат в чл.30 от КТ и в двата подзаконови нормативни акта на МС Правилник за работата на Националната система за тристранно сътрудничество (ДВ бр.23 от 1993 год.|) и правилник за определяне на принципите на работниците и служителите и на работодателите. Тристранното сътрудничество е общо съвместно участие чрез диалог, дискусии, взаимни отстъпки и компромиси и на трите заинтерисовани страни в решаването на трудовите и социални проблеми. Неговото прилагане у нас следва пряко от закона и задължението на правителството.

39 ТЕМА Оперативно управление на производството

39 ТЕМА Оперативно управление на производството Оперативното управление на производството (ОУП) има за цел да контролира и направлява процеса на взаимодействие между хората, предметите и средствата на труда, чиято крайна цел е производството на определен продукт или оказване на определен вид услуга. В основата му стои изработването на конкретни управленски решения, отнасящи се до производството, планирането и контрола вътре в предприятието. Управлението на производството се реализира чрез своите функции: 1)Проектиране на производството; 2)Оперативно производствено планиране; 3)Оперативен контрол. Регулиране- 1.Структура на системата ОУП се определя от типа на производството, а не на неговия вид. 2.Колкото е по-просто дадено изделие то толкова по-проста ще бъде системата на ОУ ще се извършват по-малко операции. 3.Продължителността на производствения цикъл определя степента на сложност на ОУ. 4.Производствената структура не влияе върху системата ОУП. 5.Опростяване на отчетността - в случая е задължителна устойчивост на информацията, тоест по едни и същи показатели да се събира информация. 6.Максимално възможния интервална ОУП трябва да >/ = на производствения цикъл на изделието. Основна задача на ОУП е осъществяване на текуща координация на процесите и дейностите в системата: ресурси- готов продукт. Целта е осигуряване на непряко движение на материалните потоци и максимално използване на ресурсите в отделни микроинтервали от време. Текущата координация е синхронизация на производството и потреблението в отделни малки интервали и микроединици (цехове, участъци, работни места). Обекти на текущата координация: 1.Основен и производствен процес 2)Неговото обезпечаване с екипировка, ремонт; 3)Завършване на готовата продукция. Различия между организацията на производство и ОУП - 1-ОУП отразява динамиката на процесите в системата ресурси-готов продукт, а организацията на производството дава представа за относителната им статистика. 2- ОУП е относително самостоятелна система, а организационните характеристики са само ограничители по отношение на функциите на това управление.-3- Системата ОУП има строго определена функционална структура. Системата за управление на производството включва 4 функции: 1) Оперативно планиране (координиране) срока и количеството на движение на материалните потоци, прогнозиране състоянието на производство за отделни малки периоди. 2) Оперативен контрол (на изделията, на ресурсите, на резервите). 3)Оперативно регулиране (предварителна координация на плановете с ресурсите, вземане на управленски решения) 4)Определяне на конкретните задачи (определяне обема на продукцията, определяне продължителността на цикъла. Има три основни подсистеми: 1.Междуфирмено ОУ. 2.Междуцехово ОУ. 3.Вътрешно-цеховно ОУ. Основни свързващи звена на стратегия на ОУ са: 1.Анализ и оценка на икономическа среда. 2.Оценка на възможностите и предимствата на дадено предприятие. 3.Регулиране на корпоративната стратегия. 4.Определяне на стратегически оперативни решения. 5.Анализ на основни лимитиращи фактори (капитал, ресурси, пазари). Свързващи звена са и функциите. 1)Проектиране на производствената система. 2)Оперативно производствено планиране. 3) Оперативен контрол. 4)Оперативно регулиране.

38 ТЕМА Организация на производството. Производствена структура. Производствен процес. Производствена инфраструктура.

38 ТЕМА Организация на производството. Производствена структура. Производствен процес. Производствена инфраструктура. Производството може да се разглежда като съвкупност от структурни звена: цехове, участъци, работни места и връзките между тях. Отразява особеностите на организационно технологичния процес и има за основа съвкупността, като започне от работните места и се стигне до цеха. Има динамичен характер. Основни елементи: цех, производствен участък, работно място. Цехът е обособено в административно отношение звено,където се изпълняват отделните производствени процеси. Видове: основни, спомагателни (основна тяхна задача е да създадат необходими условия за нормално протичане на основните процеси), обслужващи (целят да създадат необходими условия за нормално протичане на основните процеси), странични (допринасят за комплексното и дълбочинно използване на предметите на труда), допълнителни (залавяне на потребителски свойства на готовия продукт). Производствен участък - той е обособена част от цеха и представлява съвкупност от териториално обособени работни места, в които определен брой изпълнители изпълняват еднотипни операции във връзка с производството на еднородни продукти. При безцеховата структура участъка е основна структурна единица. Работно място- първично структурно звено. Представлява част от производствената площ, където е един или група изпълнители с помощта на технически средства изпълняват определени операции по производството на продукта или оказване на услугата. Независимо от това дали предмета се движи или не: биват стационарни и подвижни работни места. В зависимост от степента на автоматизация: работните места биват: работни места с ръчна работа, с механизирана работа, с автоматизирана работа. В зависимост от типа производство: работни места, които се свързват с единичното, серийното и масово производство. В зависимост от броя на изпълнителите: лични и колективни работни места. Видове производствена структура: Предметна - в рамките на структурното звено(цеха) се извършва цялостна обработка на предмета на труда. Функционална - основно звено се специализира в отделна фаза или стадий на производствения процес. Производственият процес е съвкупност от частични процеси (основни, спомагателни и обслужващи) между които съществува взаимна връзка и обусловеност с цел превръщането на изходните предмети на труда в готов продукт. Технологичният процес - съвкупност от взаимосвързани елементи и е с относително самостоятелна обособена част от производствения процес, той е още съвкупност от действия свързани с непосредственото въздействие върху предмета на труда във връзка с промяната на техния състав и свойства. Елементи на производствения процес: частични процеси биват: основни спомагателни и обслужващи. Производствената операция: съвкупност от действия свързани помежду си на базата на общност на технологичните процеси. Тя се отличава с постоянство на основни производствени фактори. Изпълнява се на едно работно място от единия или няколко изпълнители. В зависимост от предназначението си операциите биват: 1-основни-променят предмета на труда; 2-спомагателни; 3-транспортни; 4-контролни. Според начина на изпълнение на операцията биват - машинно-ръчни, машинни, автоматични, апаратурни. Производствена манипулация - част от производствена операция. Представлява напълно завършено действие, изпълнявано от отделния изпълнител и се характеризира с постигането на определена цел. Има установена последователност, продължителност и паралелност. Биват основни и спомагателни, обслужващо, странично, допълнително, това са видове производства. Има три типа производство- ЕДИНИЧНО- характеризира се с непостоянство и с променлива структура на процесите на труда. Производството често се сменя. СЕРИЙНО- с голяма или малка повторяемост на произвежданите издели и в зависимост от тази повторяемост се разделя на дребно серийно, средно серийно или едро серийно. МАСОВО- характерен признак за него е произвеждането на ограничена партида. Тук ефективно се натоварват работните места. Изпълнява се една и съща операция. Основно правило е спазване на определена ритмичност осигуряване на непрекъснати движения на предметите на труда в хода на производствения процес.