1 ТЕМА Основни проблеми на икономическата организация на общественото производство. Фактори на производство. Закон за редкостта и граници на производствените възможности. Законът за намаляващата възвращаемост.

1 ТЕМА Основни проблеми на икономическата организация на общественото производство. Фактори на производство. Закон за редкостта и граници на производствените възможности. Законът за намаляващата възвращаемост. Разглежданите от икономическата теория проблеми имат за първооснова присъщото за всяка икономика противоречие между производствените възможности на обществото и неговите потребности. Потребностите на хората от стоки и услуги са безгранични, но производствените възможности са ограничени от наличните ресурси и технологии. Те са недостатъчни за задоволяване на съществуващите потребности. Характерно за икономическите блага е тяхната оскъдност. Оскъдност има във всички случаи при които е налице несъответствие между потребностите и съществуващите възможности за тяхното задоволяване. Причина за оскъдността на икономическите блага това е, че те са продукт на производствената дейност на хората, необходими са разходи на труд, природни ресурси, средства за производство. Значи са нужни производствени ресурси. Под ресурси се разбират всички входни в икономическата система, които се използват в качеството на фактори на производството на стоки и услуги групирани в четири основни групи. 1)Земя- тя включва както самите поземлени участъци, така и останалите естествени ресурси- полезни изкопаеми, петрол, вода, гори и др.; 2).Труд - това са физическите и умствени способности на хората, привеждани в действие в процеса на производството; 3).Капитал- той обхваща създадените от икономическата система средства за производство като машини, инструменти, производствени сгради, транспортни средства. Реален производствен фактор е само физическия капитал. 4).Предприемачески способности. Това е особен вид човешки ресурс, заключаващ се в умението да се комбинират предходните три фактора за производство и да се извлича максимална полза от тяхното действие. Този фактор може да се разглежда като свойства на работна сила. Закон за рядкостта в икономиката се разглежда като обективен фактор на икономическия живот. Рядкостта поставя ограничение на различни видове стоки, които трябва да се произвеждат в обществото. Тя определя степента до колко един производствен метод е по-добър, по-ефективен от друг. Рядкостта позволява да се определя ролята на ограничената наличност на ресурсите в природата и обществото за развитието на икономиката. Той показва как, ако ресурсите биха били неограничени и бихме могли да произвеждаме неограничено количество стоки от какъвто й да е вид, то бихме удовлетворили всички човешки потребности. Границата на производствените възможности показва максимума възможни комбинации при производството на различни продукти при положение, че е фиксирана величината на производствените ресурси, че равнището на технологията е неизменно и използването на факторите на производство е ефективно. Границата на производствените възможности се представя графично чрез кривата на производствените възможности. Кривата позволява да се оценят възможностите от различни степени в алтернативните оценки на икономическите блага за обществото. Производствените възможности се увеличават под влияние на следните фактори: -увеличаване на производствените ресурси; -усъвършенстване на технологичното равнище; -увеличаване на интензивността на труда; -увеличаване на произведените стоки и услуги в обществото. Границата на производствените възможности показва многообразието от варианти между които обществото е в състояние да избира оптималния производствен вариант. В основата на границата на производствените възможности лежи принципът на заместването, което дефинира възможностите за трансформиране на производствените ресурси от производството на едни стоки в производството на други стоки и изборността на икономическата система. млрд тона храна 150 120 80 60 Млрд машини 10 20 30 40 50 Когато икономиката се намира в границите на производствените си възможности на всяка точка от кривата А,В,С,D,E,F отразява пълното натоварване на производствените ресурси. В случаите когато се произвеждат големи машини ще се произвеждат малко храни и обратно. Границите на производствените възможности се основава на действието на закона за намаляващата възвращаемост и закона за нарастващите сравнителни разходи. Чрез нея се дефинира технологичния избор за всяка икономическа система. Законът за намаляваща възвращаемост е свързан с това, че производството на допълнителна продукция в резултат от последователно увеличаване на определен променлив фактор на производството при неизменно количество на останалите фактори постоянно намалява. Законът за намаляващата възвращаемост се характеризира с това: извършването на допълнителни разходи за даден фактор на производство при постоянно количество на останалите има за резултат общо увеличение на производствената продукция. Нарастването на продукцията постоянно губи своята интензивност. Това се обяснява с положението, че непреки извършените допълнителни разходи срещат ограниченията на фиксираните фактори на производството. Законът за нарастващите сравнителни разходи показва взаимовръзката между общия обем на производството от дадената стокова група и алтернативните разходи за производството на тази стокова група. Законът за намаляващата възвращаемост е напълно приложим както в икономическата практика на макро и микро равнище, така и в поведението на отделния индивид. Законът за намаляващата възвращаемост е универсален. Икономически закон, който показва, че производителите ще се специализират в производството на стоки и услуги, които имат най-висока алтернативна оценка или най-ниски алтернативни производствени разходи.