45 ТЕМА - икономически цели на фирмата

45 икономически цели на фирмата Ръководителите , които нямат цели, са служители, които нямат направление. Освен това след като са зададени целите, ръководителите трябва да измерят напредъка към тяхното постигане.Покрай финансовият мениджър гъмжи от цели и е трудно да се определи кои да се изпълняват, кои да се делегират и кои да се оставят за изпълнение на по късен етап от развитието на организацията. Необходимо е да се осъзнае , че целите дават насоката и предназначението на развитие на организацията и в частност на финансовия отдел. Целите помагат да се изяснят кои са задачите , кой какво ще върши и какво се очаква от всеки служител. Можем да кажем че целите дават на ръководителите неща, към които да се стремят.За да бъдат целите полезни, е необходимо да бъдат свързани с крайната визия. Това е външният вид на организацията , който я прави уникална пред конкурентите и пазара, като работата на ръководството и финансовия ръководител е да постигнат набелязаните цели и по този начин да устояват постоянно набелязаната визия. Най – добрите цели можем да кажем че са интелигентите цели, така наречените СМАРТ цели; Специфични /Specific/ – целите трябва да бъдат ясни и недвусмислени.Когато целите са конкретни, те казват на тези които ги изпълняват, какво, кога и колко се очаква да извършат. Тъй като те са конкретни лесно може да се извърши прогресът по тяхното изпълнение и развитие; Измерими /Measurable/ – ако целите не са измерими, никога финансовият ръководител няма да знае дали служителите, на които е възложил изпълнението им, имат напредък или не. Дори може да се получи спад на мотивацията на служителите при тяхното осъществяване; Постижими /Attainable/ – целите трябва да бъдат реалистични и постижими. Най добрите цели изискват от служителите, които ги изпълняват, да бъдат в техните компетентности, т.е. целите да са в обсега на възможностите на служителите , които ги изпълняват. Това зависи изцяло от способността на финансовият ръководител да разпредели, правилно да делегира поставените цели. Целите които са твърде високи или твърде ниски за изпълнение, просто се обезсмислят, а служителите инстинктивно започват да ги отхвърлят и изоставят ; Приложими /Relevant/ – целите трябва до голяма степен да бъдат инструмент, чрез който се постига зададената визия на организацията и в частност на финансовият отдел; По график /Time - bound/ - целите трябва да имат начало, край и фиксирана продължителност. Ангажирането им с крайната цел трябва да спомагат на служителите да концентрират своите умения в тяхното изпълнение преди или в деня на крайният срок. Целите без крайните срокове обикновено водят до кризи, които неизбежно се появяват във всяка организация. систематизиране на целите: Формирането на целите е необходимо да започне с кръга от дейности, които предстоят да бъдат извършени в организацията. Техният внимателен анализ може да подскаже потребност от допълване с нови или отпадане на някои от вече съществуващите; Всяка определена цел трябва да посочи най важния резултат. Последният трябва да бъде количествено и качествено измерим;Формулирането на целта е необходимо да включва и предполагаемия срок за нейното изпълнение; Правилното формулиране на целта трябва да отразява и разходите, които организацията ще направи за нейното изпълнение; Формулирането на целта изисква да се уточнят точните критерии, според които можем да я отчетем като осъществена; Макар много от споменатите крайни цели да са съвместими по между си – високата заетост с икономическия растеж, стабилността на лихвените проценти със стабилността на финансовите пазари – това не винаги е така. Целта стабилност на цените в краткосрочен план, често е в противоречие с целите стабилност на лихвените проценти и висока заетост. Например когато в икономиката има експанзия и безработицата спада, както инфлацията така и лихвените проценти могат да започнат да се покачват. Ако правителството се опита да предотврати нарастването на лихвените проценти , като купува облигации, наддавайки за цената им и предизвиквайки по този начин спада на лихвените проценти , направените в резултат на това покупки на открития пазар ще доведат до нарастване на паричната маса , което стимулира инфлацията. От друга страна, ако правителството забива нарастването на паричната маса, за да предотврати инфлацията в краткосрочен план могат да нараснат както лихвените проценти така и безработицата. Поради това противоречието между целите може да изправи държавата пред много труден избор.