20 ТЕМА ОСНОВНИ УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ 1

ОСНОВНИ УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ 13. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСНОВНИТЕ УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ П Л А Н И Р А Н Е Планирането е основна управленска функция. За първи път е обоснована от Анри Файол. Планирането е сърцевината на управлението на организацията. Това е така, защото всички управленски функции произтичат от него и са органически свързани с тази управленска функция. Умението на човека да предвижда бъдещето и да ориентира своята дейност съобразно тези предвиждания го отделя от целия останал свят. Планирането е присъщо както за отделния индивид, така и за отделни групи в обществото. То датира от дълбока древност, но по-широки обществени мащаби добива през последното столетие. Планирането, като човешка практика е винаги субективен процес. Плановете винаги носят белега, почерка на своя автор. Той може по-успешно или по-малко удачно да се справи с тази дейност, в зависимост от умението да се предвижда бъдещето, познаването на обективните икономически закони. Най-същественото в съдържанието на планирането се заключава във вземането на предварителни решения за това какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Смисълът на всеки план е да се облекчи постигането на целите и задачите, за да могат целите да се превърнат в поведение за субекта или за организацията. Планирането включва следните основни елементи: - цели; - действия; - ресурси; - начини за изпълнение. Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят. Действията представляват специфични дейности, с които се планира да бъдат постигнати целите. Ресурсите са ограниченията, с които управляващите трябва да се съобразяват при реализирането на планираните действия. Начините за изпълнение представляват средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия. О Р Г А Н И З И Р А Н Е Според редица автори понятието организиране има латински корен, което означава устройване, обединяване в строен ред. Според други то има френски или гръцки произход и означава: - обединяване в стройна система, свързване на отделни части за образуване на едно цяло устройство; доброволно обединяване на лица, обществени групи или държави, свързани с обща програма, цели и задачи. Понятието организиране в стопанската дейност се използва в различен смисъл. На първо място, то се използва във функционален смисъл– създаване на нещо, което е противоположно на безпорядъка, на някаква стройност, подреденост на нещо материално или духовно. Също: обединяване, сплотяване на обща цел, нагласяване, подреждане в ред, обединяване в система. Второ, съществува и системно тълкуване на понятието организация. Организацията в такъв смисъл се разбира като система или като структура на системата. В практиката на управление системното тълкуване е твърде разпространено. Под организация най-често се разбира управленски орган, учреждение, определена стопанска система. Както всяка друга функция, организирането е съвкупност от управленски дейности. Функцията организиране е тясно свързана с всички други функции и с всички фази на управлението. Р Ъ К О В О Д Е Н Е Под понятието ръководене най-общо се разбира насочване, направляване, водене на другите към постигане на някакъв резултат. Да се ръководи е необходимо там, където възниква потребността да се обединяват хора и ресурси за постигане на определена цел. Ръководенето, конкретно като функция е въздействие върху хората, за да се постигне такава обстановка, при която е възможно управлението. Това е една от интегриращите функции на управлението. Ръководенето е функция, която се разпространява в цялата система на управление и е нейна вътрешна същност. К О Н Т Р О Л Функцията контрол играе ролята на обратна връзка в управлението. В резултат на контрола управляващият орган получава информация за състоянието на обекта на управление, за настъпилите изменения в резултат на въздействието на външната среда. По същество контролът е проверка за това как се изпълняват предварително набелязаните цели, планове, задачи. Между контролирането и другите управленски функции съществуват тесни връзки. Най-силни са обаче връзките между контрола и регулирането. Р Е Г У Л И Р А Н Е Една от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията регулиране. Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори– вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изхода й от предварително зададените параметри, приети за нормални. Равновесието на системите се дължи на регулирането. По тази причина някои автори разглеждат регулирането като равнозначно понятие на управлението.