46. ТЕМА Възпроизводствен финансов процес във фирмата

46. ТЕМА Възпроизводствен финансов процес във фирмата Управлението на финансите на фирмата са финансова мениджърска дейност, насочена към вземането на финансови и инвестиционни решения, използващи като източник финансите на фирмата. Извършването на стопанската дейност на предприятията намира израз в тяхното финансово състояние. Отчитането и управлението финансите е една от най - съществените функции на управление на предприятието. Управлението на финансите на предприятието е многостранен процес, с обхват на всички дейности и мероприятия, свързани с планирането и отчитането на средствата, осъществяването на текущи плащания и вългосрочни инвестиции. В някои предприятия балансът на печалби или загубата се прави често – на всяко тримесечие или ежемесечно. Парите имат няколко основни функции: 1/ Мярка за стойността – посредством нея стоките получават еднородно качествено съдържание- обществена полезност; 2/ Средство за обръщение – служат като посредник при размяната; 3/ Средство за натрупване и спестяване – при продажбата и покупката на стоки се освобождават пари, които могат да бъдат натрупани. Посредством тази функция при натрупването на пари и тяхното правилно инвестиране могат да бъдат натрупани още пари, тоест парите могат да носят пари т.е. да се възпроизвеждат; 4/ Платежно средство – тази функция е свързана с кредитите. Чрез парите или по – точно чрез тяхното правилно инвестиране, фирмите имат възможност да увеличат капитала си и да накарат наличните си финансови ресурси да правят доходи. Методи за възпроизводство на финансите: Един от начините за получаване на доход от наличния финансов ресурс е получаване на доход от капитала. Този доход зависи от неговата възвръщаемост. Тя се определя от размера на чистия доход, определящ се от пуснатия в движение чист капитал за определен период. Капиталът в процеса на неговото функциониране възвръща приходи срещу направените разходи. Възвращаемостта може да се раздели на: 1) Брутна – когато от приходите се приспаднат разходите за оборотен капитал и данъците; 2) Нетна – когато от брутната се приспаднат разходите за амортизация. Основно заемният капитал се различава от останалите капитали във фирмата по това, че той е т.нар. лихвоносен капитал. Отдавайки се под наем той носи лихва т.е. парични средства на собственика си. Трябва да се прави разлика между заемен капитал и заем на пари. Заеманият капитал представлява заемането на пари, използвани за инвестиции и получаване на доход. Особености на заемния капитал: 1) Заемния капитал приема формата на специфична стока, такава която носи доход; 2) Заемния капитал се проявява само в парична форма. Кредит. Той представлява осигуряването на ресурси от една страна в друга, когато втората страна не възстановява дълга на първата незабавно. Първата се нарича кредитор, а втората страна на длъжника или кредитополучател. Обикновено кредитополучателя дължи на кредитора лихва за периода на кредита плюс възстановяването на сумата на цялата главница. Кредити се предоставят на физически и юридически лица, може да се търгуват на финансовия пазар. Има различни видове кредит: Обезпечени и необезпечени, Потребителски, Ипотечни, За оборотни средства, Търговски кредит, Банков кредит, Облигационен кредит. Независимо от избрания кредит за него се плаща определена лихва. Според Закона за облагане доходите на физическите лица ЗОДФЛ, лихвата е „доход от всякакъв вид вземания за дълг..., както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.“ От тук разбираме, че освен чрез кредите фирмите могат да получат лихва т.е. доход и от инвестициите си в ценни книжа. Има два основни вида лихва: 1/ Проста лихва – Изчислява се само върху заетите парични средства. При олихвяването лихвата не се прибавя към основната сума, за да носи и тя лихва през следващите периоди. A (t) = A0 . (1 + t.r) A (t) – сума след t години A0 - главница r - лихва t – времето в години Обикновено лихвата се изчислява за даден период от време, като процент от капитала. Дадения период се нарича лихвен период, а процентът – лихвен процент. 2/ Сложна лихва – наричана още капитализирана лихва. Изчислява се, като към основната сума се прибави лихвата от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нарастнала сума. Договорена лихва – при която е сключен договор за депозит или кредит. Принципно се определя на годишна база. Промоционална лихва – тя е в сила за определен срок и клиентите могат да се възползват от нея до определена дата. При депозит обикновено лихвите са по – високи. Това показва, че при отдаване на свободните финансови средства под формата на депозит, те отново могат да носят пари.