47 ТЕМА КОРПОРАТИВНА ЛИКВИДНОСТ

ТЕМА 47 КОРПОРАТИВНА ЛИКВИДНОСТ Ликвидността има различен обхват и съдържание. Тя може да се разглежда в статичен и динамичен аспект. Ликвидността в статичен план към даден текущ момент или ако може да се нарече оперативна ликвидност, има по-тясно съдържание. За да може предприятието да поддържа своята ликвидност, винаги трябва да разполага с платежни средства, които да осигуряват и гарантират неговите плащания. Статично-оперативна ликвидност = платежни средства / задължения (към момента). При установяване на динамичната ликвидност в краткосрочен и средносрочен план се взима предвид имуществата, които могат да се превърнат в ликвидни средства, евентуално да се продадат. Затова разделите в баланса трябва да стават в зависимост от степента на тяхната ликвидност. Степента на ликвидност на имуществото на част от активите на фирмата се класифицират така: - първостепенна ликвидност – имат касовите наличности, безсрочните депозити и др. - втора степен на ликвидност – има движимото имущество – материали, суровини, менителници и др. - трета степен на ликвидност – най-трудно ликвидни имущества в лицето преди всичко на МДА. Ликвидността бива още: Краткосрочна ликвидност = платежни средства + бързо ликвидно имущество / задължения към момента + краткосрочни задължения . Средносрочна ликвидност = платежни средства + бързо ликвидни активи + средносрочни ликвидируеми имущества / задължения към момента + краткосрочни + средносрочни задължения. В литературата се използват различни показатели за ликвидност. Всеки един от тях има свое значение. -Коефициент на ликвидност І степен: финансовите + краткосрочни вземания / задължения + краткосрочни заеми + задължения по лихви и главница на дългосрочни заеми с настъпил падеж -Коефициент на ликвидност ІІ степен: краткотрайни активи (КА) / задължения по лихви и главница на дългосрочни заеми с настъпил падеж + краткосрочни заеми + задължения = КА / текущи задължения -Коефициент на ликвидност ІІІ степен = краткотрайни активи / всички задължения . От тези формули следва, че ликвидността бива още: абсолютна и относителна. Абсолютната – изисква бързо обръщане на актива в парични средства. Относителна – състои се в това фирмата редовно да посреща задълженията си. Други видове коефициенти са: Коефициент за нетен оборотен к-л към всички активи = НОК / всички активи. Коефициент за текуща ликвидност = текущи активи / текуща задлъжнялост. Коефициент за незабавна ликвидност = КА – материалните запаси / текущи задължения. Коефициент за парична ликвидност = парични средства + реализируеми ценни книжа / текуща задлъжнялост . Незабавна (финансова) ликвидност = КА – материални запаси – вземания / краткосрочни задължения . Чрез него се преценява способността на фирмата да погаси краткосрочните си задължения с наличните финансови средства. Показатели за оценка на платежоспособността.Тя зависи от финансовото състояние на фирмата, обема на очакваните постъпления и предстоящите плащания. Фирмата е платежоспособна, когато – платежни средства / задълженията ≧ 1, независимо дали става въпрос за статична, динамична, краткосрочна, средносрочна ликвидност. -Съществуват различни показатели за оценка на платежоспособността. Платежоспособността = собствен к-л / привлечен к-л Общ коефициент на покритие = парични средства + вземания + записи / краткосрочни задължения Посочва каква част от краткосрочните задължения може да се погаси като се мобилизират всички оборотни средства, като се изключат разходите за бъдещи периоди. Коефициент на критична платежоспособност = парични средства + вземания / краткосрочни задължения (КЗ) Коефициент на покритие на задълженията с вземанията = вземания / КЗ Коефициент на абсолютна платежоспособност = парични средства / КЗ Коефициент на обща платежоспособност = реални активи (МДА + запаси) / кредити и други заемни средства Риска – кредитоспособността е важен показател за финансовото състояние на фирмата. Един от начините за установяване състоянието на задлъжнялост на фирмата е чрез използването на тези коефициенти. Коефициент за дългосрочна задлъжнялост = Собствен к-л / дългосрочна задлъжнялост (не бива да превишава 1) Коефициент на краткосрочна задлъжнялост = Собствен к-л / КЗ (не бива да превишава 1) Коефициент на обща задлъжнялост = собствен к-л / обща задлъжнялост (препоръчва се да е между 1 и 2) Коефициент на покриване на дълга = брутна печалба / изплатени лихви Показатели за оценка на ефективността. Ефективност на разходите = приходи / разходи х 100 Ефективност на приходите = разходи / приходи Показатели за оценка на рентабилността.Чрез тях се установява ефективността от използването на активите на фирмата. Основни показатели са: Рентабилността на приходите от продажба = финансов резултат за отчетния период / нетен размер на приходите от продажби х 100 Рентабилност на собствения к-л = финансов резултат / собствен к-л х 100 Капитализация на активите = финансов резултат / реални активи х 100. - Мо - характеризира т.нар. обща парична основа. Състои се от наличните банкноти и монети в обръщение намиращи се в населението, предприятията, оперативните каси на банки. Мо – има технически характер. - М1 (бързоликвидни пари) – съдържа наличните пари в обръщение (Мо ) + безсрочните влогове и депозити независимо от това дали последните са лихвени или не. Той включва само безсрочните депозити в лева. Това е най-ликвидната част на паричните активи. За развитите страни е характерно, че наличните пари са значително по-малко от безсрочните депозити. - Агрегатът квази пари M2 включва паричните активи с по-ниска степен на ликвидност, това са: срочните депозити, спестовните депозити и депозитите в чужда валута. Срочните депозити са най-голямата и най-бързо нарастваща съставка на квази парите изобщо на паричната маса. Спестовните депозити включват спестовните депозити на домакинствата в ДСК и ТБ, детските влогове и жилищно-спестовните влогове. Безсрочните депозити в чужда валута са повече средство за натрупване, а също за плащания по вноса, отколкото транзакционно средство. - Агрегатът “Широки пари” = М2 + специални депозити – това са блокирани депозити за внос, депозити изисквани при регистрацията на фирми и някои други депозити. Тяхната величина е твърде малка и слабо се променя. Паричните агрегати се “произвеждат” от ЦБ. В развитите страни има други агрегати – М3 , М4 , М5, и др. – те обхващат т.нар. “разширено тълкуване на парите”. Краткосрочните данни за паричната маса са по-малко надеждни като ориентир за промените на паричното предлагане, отколкото данните за дългосрочните изменения. Парите по баланса на ЦБ се наричат резервни пари. Съотношението между широки пари и резервни пари се нарича паричен мултипликатор, показващ 1 парична единица от ЦБ в колко парични единици се превръща чрез механизма на депозитната емисия при ТБ. М х V = Q х Р => М = Q х Р / V