33 ТЕМА Въведение в концепцията за управление на човешките ресурси. Фактори, обуславящи еволюцията на управлението на персонала и управлението на човешките ресурси. Различия между управлението на персонала и управление на човешките ресурси.

33 ТЕМА Въведение в концепцията за управление на човешките ресурси. Фактори, обуславящи еволюцията на управлението на персонала и управлението на човешките ресурси. Различия между управлението на персонала и управление на човешките ресурси. Човешките ресурси, както и други ресурси са обект на управление. Доскоро на хората в организацията се гледаше не като ресурс, а беше прието да се нарича човешки фактор. Понятието човешки фактор е по-широко и по-неопределено от човешки ресурс. Когато хората се разглеждат като човешки ресурс се акцентира на конкретния начин, технология, по която те се свързват с останалите ресурси на организацията до постигане на нейните цели. Тези цели са силно зависими от уменията на хората, техните знания, навици и поведение. Управлението на човешките ресурси е целенасочено въздействие върху обекта- хора за да трансформират пригодността и мотивацията си върху продукта на организацията, производителността, рентабилността, ефективността, пазарните позиции, печалбата и растежа на организацията. Предназначението на този вид управление е най-полезното и ефективно управление на всички ресурси за постигане на целите на организацията. Той има три условни аспекта: привличане на човешки ресурси7 поддържане на човешки ресурси, привличане на човешки ресурси-мотивиране на човешките ресурси. Привличането на необходим брой човешки ресурси означава извършване на такива управленски дейности, с които се предвижда и реализира необходимия качествен и количествен състав на организацията. Поддържането на човешки ресурси включва управленски дейности с които вече привлечените хора целенасочено се поддържат в състояние което има както управленски така и психологически аспект. Това състояние гарантира необходима производителност и ефективност на съвместния труд. Мотивирането заема централна част от предмета на мениджмънта на човешките ресурси. Включва съвкупност от човешка дейност, насочена към опознаване и използване на механизмите и индивидуалността и групова мотивация. Върху управлението на човешките ресурси оказват влияние две групи фактори: преки и косвени фактори на външната среда. Най-важните преки фактори са населението като демографски фактор, социална и културна среда, трудовия пазар. Населението е фактор с фундаментално влияние доколкото демографските тенденции и показатели пряко определящи социалната и културна среда на трудовия пазар. Рамките на конкрентната демографска ситуация се определят от трите групи населени, от което зависят най-важните управленски решения. Те са трудоспособно население, икономически активно население, икономически неактивно население. Социалната и културна среда са стил на живота на хората. Отразява социалната култура на нацията, на етноса като цяло. Трудовият пазар е място, където се срещат търсенето и предлагането на труда. По отношение на човешките ресурси, трудовия пазар служи да фиксира възнагражденията и труда, да разпределя труда между заетите, както и разпределението на самите работни места. Косвени фактори на външната среда са: общо състояние на икономиката, науката и технологията и икономическото положение на държавата и международните събития. Фактори на вътрешната среда: Мисията и стратегията на организацията, структура на организационни цели, стратегическо мислене, фирмена култура. Разлики между управление на човешките ресурси и управление на персонала, често се разглежда като управленска дейност, насочена към изпълнителите. Управлението на човешките ресурси поставя ударени не само върху важността от развитие на служителите, но и от развитието на управленски екипи. При управление на персонала, ролята на линейните ръководители се разглежда в духа “всички ръководители ръководят хора”. Поради това голяма част от специфичните задачи се извършват в отделите на линейните ръководители като бизнес-ръководители, отговорни за управлението на всички ресурси, а политиката по персонала като неразделна част от осъществяването на бизнес-стратегията. Управлението на персонала не е било изцяло интегрирано в моделите на организационната култура като централна дейност на висшите ръководители и е по-тясно свързано с организационните дейности и стратегия.