13 ТЕМА Международна търговия. Теории за международната търговия. Външнотърговска политика и квоти. Платен баланс. Външен дълг и икономическо развитие.

13 ТЕМА Международна търговия. Теории за международната търговия. Външнотърговска политика и квоти. Платен баланс. Външен дълг и икономическо развитие. Чрез международната търговия се увеличава възможността за разширяване на асортимента на потреблението. Тя способства за увеличаване на обема на производството в сравнение с потребностите на националния пазар. Съвременната теория за международната търговия се основава на класическата теория развита от Дейвид Рикардо в началото на 19 век. Преди него Адам Смит развива идеята за абсолютните преимущества.Според него една страна има абсолютни преимущества пред друга в производството на дадена стока, ако за това производство са израдходвани по-малко ресурси или за дадено време и с дадени ресурси тя произвежда по-голямо количество. Теорията на сравнителните предимства на Рикардо е крачка напред. Според него ако две страни имат различни относителни разходи за производство на две стоки ще има изгода и за двете страни, ако всяка от страните специализира в производството на стоката, за която има преимущества, тоест чиито алтернативен разход е по-малък. Всяка страна ще изнася стоки, чиито относителни цени са по-ниски и ще внася стоки, които биха се произвели в страната относително по-скъпо. Продължава модела на Хекшелр- Олин. Според модела страните имат различна надареност с производствени фактори - земя, труд, капитал. Една страна има преимущества в стоки, които са по-интензивни на относително по-изобилните фактори, с които тя е надарена. Нарастващата взаимообвързаност между националните икономики на основа на външната търговия превръща външнотърговската политика в стратегически проблем на национални икономики за тяхното равновесно развитие. Политиката на свободната търговия е правителствена политика, коятож нито насърчава нито ограничава външнотърговския обмен . Протекционистичната политика е политика на покровителство на национална икономика от държавата. При нея имаме ограничаване на чуждия внос и конкуренция и пряко или косвено стимулиране на външнотърговската дейност на националните икономически агенти. Тя цели да ограничи вноса и увеличи износа. Сред най-важните инструменти за регулиране на външната търговия са митата и квотите. Митото е вид данък налаган върху внасяните стоки и услуги. Има два вида мита: адвалорни. Те са % от цената на стоките, специфични - фиксирана сума на физическа единица внос. МИТОТО УВЕЛИЧАВА ВЪТРЕШНАТА ЦЕНА И НАМАЛЯВА ВЪТРЕШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕЫ ТО СТИМУЛИРА ВЪТРЕШНОТО ПРОИЗВОДСТВОЫ НАМАЛЯВА ВНОСА И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯ ДОХОДА ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ КЪМВ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ. МИТОТО ВОДИ ДО НЕВЪЗВРАТИМА ЗАГУБА НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕЫ А В КОСВЕН ПЛАН НАМАЛЯВА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВИЯ. МИТАТА ИМАТ ДВЕ ФУНКЦИИ: защитна и фискална. Те са средство за приходите в бюджета. Сравнение с митата квотите предполагат по-бързо въвеждане и по-лесно администриране. Те задушават конкуренцията, а в някои случаи са източник на монополна власт. Квотите не носят приходи в бюджета, но могат да предизвикат корупция на държавните служители. Квотите са предпочитани често, поради строгите антимитнически правила създадени и съблюдавани от редица международни икономически организации. Платежният баланс е огледало на външно икономическите взаимоотношения на една страна. Под платежен баланс се разбира : Баланс на всички постъпления от чужбина към дадена страна и на всички плащания от нея към чужбина в чуждестранна валута за определен период (една година) Операциите се групира в три основни сметки: (БАЛАНС)- ТЕКУЩА СМЕТКА- баланс на текущите операции. КАПИТАЛОВА И ФИНАНСОВА СМЕТКА- баланс на движението на капиталите. СМЕТКА НА ОФИЦИАЛНИТЕ РЕЗЕРВИ- баланс на златно-валутните резерви. Търговският баланс е съпоставка на стойността на вноса със стойността на износа на стоки. Пасивният се нарича: ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ. Балансът на услугите е съпоставка на стойността на вноса със стойността на износа на услуги. Балансът на текущи трансфери обхваща едностранни парични и предметни помощи, безвъзмездни дарения. Сборът на тези всички баланси определя състоянието на текущата сметка. Капиталовата и финансова сметка отразява изтичането и притока на капитали. Сметката на официалните резерви отразява измененията в резервните позиции при МВФ, във валутните резерви. Неравновесията в платежния баланс, свързани с постоянни дефицити или излишъци засилват нестабилността на националната икономика. Външният дълг е задълженост към други държави. Това задължение произтича от заемането на парични средства или от получаването на стоки и услуги на кредит. Тоест срещу задължение да се плати с по-късна дата. Важна форма на дълга са правителствените ценни книжа. Нация-длъжник е тази, която е заемала финансови средства от други страни и е натрупала дълг към тези страни. За да обслужва външния си дълг, тя трябва да създаде предпоставки за реализиране на парични приходи по различни позиции на платежния баланс на страната. Има връзка между текущите сметки и икономическото развитие Разумно е държави в преход да имат дефицит по текущата сметка, за да внесат производителен капитал. Предполага се, че икономиките в преход може би са в състояние да поддържат дефицитите по текущата сметка продължтилен перидо без да навредят на благосъстоянието на бъдещите поколения. Тук от ключово значение са икономическите политик, които ще последват във времето за да обслужи и върне външния дълг.