40 ТЕМА Индустриални отношения. Същност, страни, институционализиране. Представителство на интересите. Трайно колективно договаряне.

40 ТЕМА Индустриални отношения. Същност, страни, институционализиране. Представителство на интересите. Трайно колективно договаряне. Понятието индустриални отношения се появява в началото на 20 век в САЩ. Тогава се е употребявало за означаване на трудови конфликти между собствениците и техните представители и наемните работници в индустриалните предприятия. В съвременния свят индустриалните отношения се разглеждат като отношения между държавата, най-често представлявана от правителството и организациите на работодателите и на трудещите се между организации на трудещите се. Също така между отделния работодател и представители на трудещите се е повод и във връзка с разработването и реализирането на икономическата и социална политика, както и с изграждането и развитието на трудовите и осигурителни отношения. От друга гледна точка индустриалните отношения се разглеждат и като система от принципи, норми, институции, организации, правила, изисквания, правомощия инфраструктура и институционална структура за осъществяване на взаимодействието между участващите в тях държавни институции, организации на трудещите се и на работодателите. Страните в индустриални отношения са три. Държавата, работодателите и техните организации и организациите на трудещите се. Интересът на държавата е свързан с: - разработване, приемане и прилагане на икономическа и социална политика на национално , отраслово и регионално равнище, която да отговаря на националните интереси, на интересите на работодателите иш на трудещите се- предоставяне на гаранции и защита на основните човешки права на хората свързани с техния труд. Защита на основните интереси на предприятията в рамките на възприетата национално икономическа и социална политика, - намаляването на социалните противоречия. Работодателят е този, който подготвя, склъчва и подписва трудовите договори с всички работници и служители в предприятието. Неговият основен инттерес е да ги използва пълноценно. Основно право на работодателя е да изисква от заетите точно и добросъвестно да изпълняват работата, за която са наети. Да създават трудовата и производствена дисциплинаПървите организации на работниците за защита на техните икономически и социални интереси се появяват в Англия през 18 век. Съвременните съюзи се свързват със законодателството на Великобритания. Според него те са постоянни или временни организации, които се състоят изцяло или предимно от работници с еднакви или сходни професионални характеристики. Основната им цел е да се регулират взаимоотношщенията на съответните работници с техните работодатели или организации. Основните форми на индустриалните отношения които се прилагат в световната практика са тристранни и двустранни. Тристранни са тези, в които участват три обособени и самостоятелни органи- правителството, представители на организацията на работодателите и представители на организацията на работниците и служителите. Трите страни са независими. Всяка от тях изпълнява специфични функции. Основна цел на тристранните отношения е да ске постигне по-добро взаимно разбиране между държавните органи, организациите на трудещите се и организациите на работодателите относно развитието на икономиката и подобряването условията на труд и заплащане. През 1919 година се учредява МОТ (международна организация по труда като междуправителствена организация. В чл.3 на устава се предвижда делегациите от всяка държава член да се състоят отн представители на трите страни - правителствно, работодатели и синдикални организации в съотношение 2-1-1. От тук е идеята за тристранно участие и трипартизъвм. Принципът на трипартизма добива голямо значение след ІІ Световна война. Особено активно е тристранното сътрудничество в периода на икономически кризи и рецесии, растяща безработица, повишаване на цените и спадане на покупателната способност, инфлация и др. Чрез него се настоява и за колективното договаряне, определят се гаранциите на индексация на доходите, социалната закрила на трудещите се и др. Действащата правна уредба на тристранното сътрудничество се съдържат в чл.30 от КТ и в двата подзаконови нормативни акта на МС Правилник за работата на Националната система за тристранно сътрудничество (ДВ бр.23 от 1993 год.|) и правилник за определяне на принципите на работниците и служителите и на работодателите. Тристранното сътрудничество е общо съвместно участие чрез диалог, дискусии, взаимни отстъпки и компромиси и на трите заинтерисовани страни в решаването на трудовите и социални проблеми. Неговото прилагане у нас следва пряко от закона и задължението на правителството.