27 ТЕМА Управление на промяната и конфликтите

27 ТЕМА Управление на промяната и конфликтите Промяната е единственото постоянно нещо в организацията. Посредством нея се създава възможност за поддържане на равновесие. Промяната гарантира устойчивост на организацията. Етапи: наблюдаване на силите за промяна продължително разпознаване, необходимост от промяна продължително диагностициране и анализ на проблема, продължително разработване на алтернативи, продължително определяне на границите на развитие, продължителен избор на метод, продължително разработване на алтернативи, продължително преодоляване на съпротивата, продължително осъществяване на промяната. Силите за промяна биват вътрешни и външни. Външни са: икономически сили, технологии, заобикаляща среда. Вътрешни са: структурно-организацонна и продуктова, вземане на управленски решения, хора и комуникации. Най-често срещаните промени са в организации и управленска структура, технологични промени- прилагане на технологията в сферата на производството, продажбите, управлението и обслужването, промени в персонала. Модели на плановата промяна.1)Теория на полето. Курт Левин- 1963- анализира човешкото поведение. В рамките на психологичните силови полета стига до извода, че полето се състои от сили, които подтикват към изменения и сили, които възпират измененията. 2)Планов модел. Процесът на изменение се разглежда от гледна точка на консултанта. Организацията се намира в проблемна ситуация и е принудена да извърши промяна. 3)Модел на изследователска активност. Тук промяната се разбира като цикличен процес, при който става целенасоченото събиране на данни за една система 4)Интерградивен модел.Фази: разузнаване, планиране, действие и интеграция (решението вече е съставна част от отрасловото ежедневие). Стратегии на плановата промяна: промяна чрез външен натиск, консултиране на ръководството на организацията, организационно развитие. Социална промяна- промяна чрез кадрови размествания. Емпирично-рационални стратегии- третират личността като рационално действащо същество. Нормативно-образователни стратегии: изхожда се от схващането, че трябва да има фирмена култура. Силови и принудителни стратегии. Тук промените се извършват по волята на силните спрямо слабите.съучастие- възпламеняване на бомба- засегнатите се поставят пред свършен факт. В повечето случаи е налице съпротива срещу промяната. Причина: предпочитание към стабилност и запазване навиците, заплаха срещу икономически интереси и репутация, неразбиране, различие във възприятията, страх от неизвестното. Методи за преодоляване на съпротивата, преговори, принуда, информиране, обучение, комуникации, подпомагане и поддържане, спечелване на подкрепа и участието на подчинените. Конфликтът се разглежда като отсъствие на съгласие между две и повече страни, като всяка страна прави всичко възможно за да бъде прието нейното мнение. Видове конфликти: -Вътрешно-личностен- може да възникне, когато на едно лице са дават противоречащи изисквания по повод неговата работа или поради несъгласуваност между изискванията на работното място и личните потребности. 2)Междуличностен - среща се най-често 3)Между личността и групата. 4)Междугрупов- този конфликт може да възникне както между формалните така и между неформалните групи. Причините за конфликта са: 1-ограниченост и разпределение на ресурсите; 2-различия в целите; 3-взаимна зависимост между задачите; 4-комуникациите; 5-трудовото възнаграждение; 6-различия в представите на отделните индивиди и ценностите върху конфликта влияят външната и вътрешната среда, продължително управление на конфликта, продължителни причини и решаване на конфликта, избор на метод, продължителни последствия- те са функционални (бъдещо сътрудничество, разнообразни гледни точки, предотвратяване на бъдещи конфликти) и дисфункционални (неудовлетвореност от работа, текучество, съпротива, неприемане на другата страна и др.) Съществуват две групи методи за управление на конфликтната ситуация. Структурни методи: разясняване изискванията към работа, механизми, формулиране на общо организационни и комплексни цели. Системата за възнаграждение- това е метод за поддържане на конструктивно и градивно поведение . Междуличностни методи: бягство от конфликта, прикриване на конфликта, принуда, компромис, решаване на проблема.