50 ТЕМА.. Предприемач, мениджър, собственик.

ТЕМА.50. Предприемач, мениджър, собственик. Собственикът е човек, който притежава фирма, а мениджърът е този, който я управлява. По-добрия вариант е един човек да изпълнява и трите роли, защото ако те са разпределени в три личности се създават усл. за конфликти. Когато фирмата се разрасне, обаче, трябва да се направи постепенно освобождаване на управленските функции и те да се обособят в отделни дейности. Наемат се мениджъри на разл.равнища.Проблемът е да се избере подходящ човек, в/у който ще се упражнява системен контрол и да се допусне той в системата.Предприемачеството е свързано със създаването на МСП, а в големите предпр. вече има обособени отделни дейности, изпълнявани от разл.хора и групи, при което процесът на идеята се разкъсва и се реализира от повече хора.Предприемачът е собственик, който често съвместява и ръководните функции на предпр-то, особено в ранните фази на развитието му.Той може да се опр. като човек, имащ силно желание за постигане на дад. цел.Характерни качества на пред-ча:а)чувство за отговорност, решителност и упоритост – трябва да ги притежават, защото работят в условията на висок риск и в среда на неизвестност; б)силна мотивация за постижения – реализиране на идеята (проекта) ;в)предприемане на лична отговорност – цялата тежест пада върху него; г)хора, които решават проблеми; д)притежават периферно съзнание–това е способност да се получава информация по даден проблем от случайни разговори и ситуации, които нямат нищо общо с проблема; е)вътрешна точка на контрол, свързана с умението им да контролират най-напред себе си и тогава всичките си подчинени; ж) приемат да работят в условия на неизвестност; з) поемат пресметнат риск; и) ниска потребност от статус и власт; й)готовност и способност за преодоляване на успеха.Митове и заблуди относно предприемачите : 1.Те са хора на действието, а не на мисълта - погрешно е, защото предпр. процес включва и иновацията.Тя е свързана освен с интензивната работа и с мисловна дейност. 2.Предприемачите се раждат, а не се създават.Въвеждането на предприемач-то като област на научно изследване става на базата на онези качества, които могат допълнително да се развият. 3.Всичко от което се нуждаят е пари – не е вярно. Тук предприемачът има идеи и проекти, а собствените пари обикновено са малка част от общата сума за осъществяване на проекта.4.Всичко от което се нуждаят е късмет.Той се използва като оправдание за неуспеха.Предпр. пр-с се разгл. като анализ и комбиниране на информация спрямо откритите възможности, ресурси, умения и ограничения.Осн.етапи на предприем. пр-с: *зараждане на предприемаческата идея; *начало на процеса;* реализация на намеренията;* растеж. На практика някои от етапите протичат едновременно, което затруднява работата на предприемача и увеличава натрупването му, но от друга страна съкращава времето на реализация на идеята. Фази на предпр. процес.Разграничаването се извършва на базата на разлики в стила на У. 1- големина на фирмения размер. Голямата фирма има възможност да влияе в/у отделни променливи като цени, количество и др.Това й дава по-голяма стабилност. Докато при МСП се работи в неустановена среда в условия на риск.Друга разлика в двата стила на У са породени от стратегическа ориентация.Малкият бизнес се развива чрез възприемане на нови идеи, а големият бизнес се движи от текущо използвани ресурси и от контрола им.2-обвързаност с ресурсите. Малкият бизнес е многоетапен с тип наличности на всеки етап, а големият бизнес е едноетапен.3-контрола на ресурсите.В малкият бизнес необходимите ресурси се наемат, а големите предпр.имат собствени ресурси.Съществува и разлика в управленската структура. В МСП е плоска хоризонтална с множество неформални връзки, а за големите фирми е присъща йерархията.На базата на тези различия са разграничени следните 4 фази: 1)Дефиниция и оценка на възможността – анализира се идеята по отношение на осн. показатели–времетраене, възвръщаемост, съпоставка с лични умения и цели, като в крайна сметка се дава отговор дали идеята е конкурентна.2) План за развитие на бизнеса:свързва се с анализ на характера и размера на пазарния сектор.На този етап се разработва пазарен план, в който се отразяват изискванията към производствените фин. параметри и стратегията за навлизане на пазара.3)Оценка на необходимите ресурси–определят се необходимите ресурси, сравняват се със собствените ресурси и се разработва план за достъп до останалите необходими ресурси. 4)У на МСП – свързано е с възприемане на управленски стил, определяне на факторите на производството и др. Мениджърът е личност, отговорна за постигане на целите и изпълнение на задачите, изискващи ръководство, координация и контрол на другите членове на организацията .I.В завис. от мястото си в йерархията на упр, менидж. се класифицират на:1.Топ мени. – президент, генерален директор, вицепрезидент. Тази група мен. определя целите, разработва стратегията и политиката на организацията.Имат също и репрезетативни задължения и представляват орг-та пред външната среда.Работата на топмениджърите е изкл. разнообразна – вземат реш-я относно инвестирането, разширяването на дейността, навлизането на нови пазари и т.н. 2. М. от средно ниво – директори на структурни подразделения, ръководители на поделения, ръководители на отдели и дирекции. Мен. от това рав-ще отговарят за изпълнението на взетите решения от висшето рав-ще и контролират работата на мен. от нисшето рав-ще. На тази група ръководители е необх. да се делегират съответните права и отговорности, за да могат да се вземат своевременни реш-я, касаещи подобряването на резултатите от дейността на орг-та.3. Оперативни м. – начлник цех, ръководител на сектор, ръководител на смяна. Мен. от тази група координират дейността на различните изпълнители.От значение за управленската практика е мен.да преминат п/з по-ниските упр.равнища преди да заемат длъжностите, присъщи за топмениджмънта.Това е един от основните принципи, свързан с оценката и движението на ръководния персонал.II.С/д областите на упр. и упр. функции, които изпълняват, мениджърите са:1.Маркетинг м. – отговорностите му са свързани с реализиране на произвеждания продукт. 2.Финансов м. – управлява фин.ресурси в орг-та.3.М. по производството – занимава се изцяло с производствената дейност в орг-та.4.М. по персонала–занимава се с набирането, подбора, назначаването, движението, оценяването на персонала.5.Административен м. – това е ръководител, който не е свързан с конкретна област на управление и не изпълнява само една функция. Координира дейността на различните функционални области в организацията.Други видове мениджъри могат да бъдат свързани с изследователската, иновационната дейност, с външноикономическите връзки и т.н