24 ТЕМА Организационно управленска структура

24 ТЕМА Организационно управленска структура Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел. В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. Към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор. Средно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите.Основни елементи, които изграждат съдържанието на организационно-управленската структура са: 1)Властта в основата на всяко управленско отношение стои.2)Органи на управление. Това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата цел. 3)Комуникационни канали (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях. От организационната структура на една организация зависи цялата й ефективност. В тази връзка от изключително значение е нейното структорно диференциране. Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация; количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен. Типове организации: на управленската структура.1.Линейна. Това е най-старата структура. Тя е възникнала при военните. |Пригодена е за системи, чиито подсистеми не си взаимодействат. Всички управленски функции се осъществяват от един мениджър. Тук е налице пряко въздействие върху процеса. 2|)Функционална.Създават се съответно управленски органи, които изпълняват една или няколко средни функции. Управленски функции се изпълняват от една или няколко сродни функции. Те се изпълняват от няколко функционални ръководители. Така се нарушава принципа на единоначалието. Всеки подчинен се управлява от няколко управляващи. 3)Линейно-щабна. Синтез между 1 и 2 понеже на управлението са необходими широк кръг знания и се създават щабове. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни но не притежават власт. 4)Линейно-функционална. Тук звената от специалисти не само предлагат варианти за решения, но им са предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.