36 ТЕМА Мотивация за труд. Същност.Модел на мотивацията. Теории за мотивацията.Методи за мотивация за труд. Слабости на системата за мотивиране у нас.

36 ТЕМА Мотивация за труд. Същност.Модел на мотивацията. Теории за мотивацията.Методи за мотивация за труд. Слабости на системата за мотивиране у нас. Мотивацията е сред основните подходи използвана за повишаване производителността на труда. Крайната цел на всяка една организация е достигането на по-добър резултат. Всеки изпълнител съдейства чрез своята работа за това. Някои се нуждаят от непреки разяснения и контрол, а други не . Причината е в самия изпълнител. Отделната личност предприема действие с цел удовлетворяване на своите потребности от храна, жилище, статус его. Незадоволителните потребности се превръщат м подбуда и мотив, които карат хората да предприемат някакви действия. Така възниквайки върху основата на потребността е в > или < степен нейно отражение. Анализът на мотивацията трябва да се концентрира върху факторите, които стимулират дейността на човека. Мотивацията е процес и засяга поведенския избор на случайността и целите. Мотивацията включва в себе си следните етапи: 1)Възникване и осъзнаване на потребността. 2)Търсене и избор на мотивирани поведения за удовлетворяване на потребностите. 3)Целево поведение или реално усилие. 4)Полагане на реално усилие. 5)Преценка на ефективността. 6)Даване на награди или налагане на наказания. 7)Преоценка на потребностите. 8)Удовлетвореност. Мотивационни модели: 1-Икономически модел. Привържениците на този модел поставят в центъра на влиянието материалните потребности. Според тях трябва да се приемат такива действия, които да създадат за хората възможности да реализират своя икономически растеж. 2-Специален модел. Според него хората биха направили всичко, ако мотиватор за това се явява тяхното желание да принадлежат към определена социална група или прослойка. 3-Модел на себереализация. Според този модел хората са манипулирани да действат от комплекс потребности като най-голямо значение има потребността от усъвършенстване и себереализация. 4-Японски модел. При него хората могат да бъдат мотивирани при положение, че е на лице едно високо равнище на управление. То трябва да е в състояние да постигне всеотдайността и съпричастността на персонала към постигане на организационните цели. Мотивационните теории се разделят на две групи: теории за съдържанието и теории за процеса. Теориите за съдържанието са: 1)Теория на Маслоу за йерархия на потребностите. Маслоу подрежда потребностите по важност, като на най-ниско равнище поставя физиологичните потребности храна, сън, топлина. Второ ниво е потребност от сигурност - жилище, работа, пработно място. Трето ниво соц.потребности, потребност от принадлежност. Четвъртото ниво его, статус. Пето (най-високо) ниво - потребността е себереализация и себеутвърждаване. 2)Теория на Херцберг за двата фактора. Херцберг приема йерархията на Маслоу за факторите но допълва, че върху мотивацията на хората оказва влияние две групи фактори. Първата група са външни фактори - сигурност на работното място, заплащане за труда, условия на труд, статус, политика, равнище на междуличностти отношения, социални придобивки. Втората група са вътрешни фактори. Към тях се отнасят постижения, признания, работа съдържаща предизвикателства отговорност, напредък, израстване на личността. Втората група теории са теории за процеса. Те обясняват защо хората избират дадено поведение за задоволяване на своите потребности.Първата теория е теория на очакването. Според нея хората оценяват различни стратегии на своето поведение и избират тази, която смятат, че ще допринесе в най-голяма степен за постигане на очакваните от тях резултати. Втората теория е с теория на утвърждаването. Според нея хората трябва да бъдат награждавани при постигане на по-високи резултати, защото при това положение в бъдеще те ще положат още по-големи усилия за подобряване резултатите на собствения си труд, тъй като ще знаят, че усилията или ще бъдат възнаградени. Анализът на различните мотивационни теории ни дава основание да направи следните изводи: 1)Стремеж към разбиране на потребностите на хората според класификацията на Маслоу. 2)Проучване не само на потребностите, но и на желанията. 3)Използване на различни видове стимули - финансови, повишаване в длъжност и др. 4)Проучване на очакванията и тяхното въздействие върху мотивацията. 5)Трябва да се има предвид, че хората се мотивират и от самата работа, когато тя отговаря на техните очаквания. 6)Придържане към разбирането, че в организацията трябва да се създават такива условия, при което е възможно хората да постигат в най-голяма степен своите цели. Върху основата на тези изводи могат да се използват в управленската практика. -1.Използване на парите като възнаграждение и стимул. 2.Налагане на изискванията. Хората е необходимо да знаят какви резултати се очакват от тях и какви ще са последствията. 3.Развитие на съпричастност. Хората трябва да се чувстват ангажирани с това, което става в организацията. 4.Мотивиране чрез самата работа. Когато работата е обвързана със съответни стимули. Трудът носи удовлетворение. 5.Упражняване на ръководството. Мениджмънтският екип не само развива съпричастността и идентификацията, но също така дава сигурност и насочва хората. 6.Изграждане на екип. Екипната работа е високоефективна, защото целите са ясни на всички и те участват при тяхното постигане. 7.Обучение и развитие на хората. Реализирането на програмите за обучение и развитие мотивира хората. 8.Елиминиране на отрицателните страни. Заедно с тактиките, които мотивират има и такива, които демотивират. Затове е необходимо да се прави така отстрани или намали тяхното влияние.