8 ТЕМА Ценообразуване на пазарите на факторите на производство. Печалба, лихва, рента. Обща характеристика на пазарите на производствените фактори. Пазарно търсене и предлагане на производствените фактори. Възвръщаемост и печалба от капитала, норма на печалба.Капитал и лихва, номинален и реален лихвен процент. Земя и поземлена рента, цена на земята. Същност и характеристика на пазара на труда. Работна заплата - цена на фактора труд.

8 ТЕМА Ценообразуване на пазарите на факторите на производство. Печалба, лихва, рента. Обща характеристика на пазарите на производствените фактори. Пазарно търсене и предлагане на производствените фактори. Възвръщаемост и печалба от капитала, норма на печалба.Капитал и лихва, номинален и реален лихвен процент. Земя и поземлена рента, цена на земята. Същност и характеристика на пазара на труда. Работна заплата - цена на фактора труд. Пазарите на производствените фактори в много отношения са аналогични на продуктовите пазари, но има и разлики. Докато на продуктовите пазари фирмите предлагат стоки и услуги, а домакинствата формират тяхното търсене то на факторните пазари домакинствата като собственици на ресурси ги предлагат, а предприемачите са техни потребители. Пазарите на производствени фактори изпълняват две основни функции в пазарната икономика. Дават отговори на въпросите как и за кого да се произвеждат благата. Цените на ресурсите определят количеството на труд, земя и капитал. Капитал фирмата може да използва в производствения процес. На пазара се срещат голям брой продавачи и купувачи. Решението на една фирма да купи точно определено количество от дадения ресурс се определя то три ограничения: 1).Търсенето на ресурси е производно на търсенето на благата произведени с тяхна помощ. 2).Търсенето зависи от взаимозависимостта между отделните фактори. 3).Стойността на ресурсите. От нея зависят разходите за производството. Решението на фирмата да наеме определено количество от един фактор зависи и от баланса между пределния приход за фактора и от пределния разход за него. Това правило е валидно за фирми, които работят на съвършено конкурентни пазари и фирми монополисти. Фирмата на свободния пазар се съобразява с цени на продуктите, които са външни и относително постоянни. Монополистът е принуден да намалява цените на продуктите за да може с продажбите да покрие пределните си разходи за фактора. Ценовата еластичност на търсенето на ресурса се определя като се отнесе % изменение на тяхната цената. Моментното общо предлагане на факторите на производство в национален мащаб е относително постоянна величина. В дългосрочен период под влияние на икономическото развитие общото предлагане се променя динамично. Печалбата е продукт на капитала, тя е негов доход, възнаграждение за услугата. Печалбата се разглежда като разлика между общите приходи на фирмата и общите разходи за производство от общата сума на доходите, получени от продажбата се спадат разходите за материали, заплащане на труда, на лихвата и др. Останалата сума е печалбата. Тя е показател за оценка на дейността на фирмата. Печалбата е крайна цел и оценка дейността на всяка търговска фирмата. Лихвата е цената, която се формира в зависимост от търсенето и предлагането на парични капитали. Всяка фирма изпитва нужда от допълнителни парични средства за разширяване на производството и реализацията. Те могат да се осигуряват от вътрешни и външни източници. Средствата предоставени на фирмата са под формата на парични заеми, които се отпускат за определен срок и за използването им се заплаща лихва. Лихвата е цената за използваните получени в заем пари. Размерът на лихвата зависи от лихвения процент. Той се установява като отношение на лихвата към общия размер на получения заем. Номиналният лихвен процент е този, при който се сключва кредитна сделка или пък се депозират парите. В договора винаги присъства инфлацията. Тя обаче може да се окаже по-ниска или по-висока от предполагаемата, вследствие на което лихвеният процент може да не е реален. Реалният лихвен процент е равен на номиналния минус ръста на инфлацията.Доходът произведен от земята трябва да се окаже по-голям от цената на фактора на производство, с което е произведен продукта. Ако цената на фактора на производство (земята) се окаже по-висока от цената на пределния продукт, стимулът към производство отпада. Следователно пределната ефективност на капитала определя степента на търсенето на земята като фактор на производството. Резултатът може да бъде плащане за използването на дадено нещо, което е строго фиксирано или плащане над нивото, необходимо за поддържането и съществуването на нещото. Факторовият доход от земята се образува от трансферния доход. Той се получава от използването на земята (печалбата) присвоявана от арендатора в резултат на обработката на земята, предоставена му от поземления собственик по силата на аренден договор - икономическа рента. Тя е надбавка над трансферния доход, която поземления собственик получава поради това, че е пълен собственик на земята. Ако поземлената рента се повиши, търсенето на земя от всички фирми ще се намали. Поземлената рента се определя от съотношението на пазарните сили и по-специално от степента на проява на конкуренцията като сума от 21-годишни ренти. 21-годишните ренти определят като възраст, през която три поколения живеят и се изхранват като собственици от дохода на тази земя. Друг начин е да се вземат за основа рентата и цената на капитала (лихвата), в която може да се превърне получената сума от продажбата. Пазарът на труда е относително обособена част от пазара на производствените фактори. Той съчетава традиционните белези на всеки пазар със специфични отношения, произтичащи от особеностите на труда, като обект на покупко-продажба; - присъствието на собственика на работна сила в процеса на създаването на блага в повечето случаи е задължително; -дискриминацията по пол, ръст, възраст допълнително усложнява отношенията на пазара на труда; - за разлика от страна, притежателят на работна сила не може да отложи предлагането й; - върху пазара на труда осезателно влияние оказват профсъюзите, правителствената интервенция за регулиране на работната заплата. Работната заплата е доход, който прави влагайки своя труд в производствения процес. Тя се изплаща от работодателя по силата на сключен договор между него и собственика на работна сила. Нейните основни функции са:- възпроизводствена- обусловена е от ролята и за простото и разширеното възпроизводство на работна сила - измерително-разпределителна. Отразява възможностите чрез работна заплата да се измерят трудовите заслуги на индивида за постигане на определени резултати - стимулираща. Прави работна заплата- лост за въздействие върху наетите лица да влагат толкова и такъв труд, колкото е необходимо в дадения момент за ефективно функциониране на фирмата. Работната заплата се определя от следните фактори - съотношение между търсене и предлагане; възможността да се заменят работниците от една категория с друга от просперитета на фирмата; - от конкуренцията между купувачите и между продавачите на работна сила.