23 ТЕМА Характерни особености на риска при вземане на решение. Съдържание и обхват на рисковете. Измерване и оценка на риска. Неопределеност на риска

23 ТЕМА Характерни особености на риска при вземане на решение. Съдържание и обхват на рисковете. Измерване и оценка на риска. Неопределеност на риска Под риск се разбира възможната опасност.да се загуби произтичащата от спецификата на едно или друго явление.на природата и видовете дейности на човешкото общество. Като обществена категория рискът представлява събитие, което може да стане или не. В случай на изпълнение на такова събитие са възможни три резултата. Отрицателен (проиграване, упадък) нулеви и положителен (печалба, полза).Рискът е неопределеността на две различни неща, които се прикриват до известна степен. Рискът е свързан със ситуация, в която един проект има няколко алтернативни решения, но се знае възможното развитие на всяко едно от тях, изразено чрез вероятността за тяхното достигане. Неопределеността е свързана със ситуация, когато тези възможности са известни, но не се знае вероятността за тях в момента на вземане на решение и се приема, че всички условия са известни. В следващия момент под влиянието на случайните фактори.Ситуацията се променя и ние се намираме в състояние на риск. В условията на пазарна икономика собствениците на фирми трябва да вземат бързи и обосновани решения, като се отчитат възможните загуби. Рискът може да се управлява. Използват се различни методи, позволяващи в различна степен да се прогнозира рисковото състояние и да се набележат мерки за снижаване на риска. Рискът съдържа три елемента: 1)-Област на действие, тя е обновяване на техниката чрез рисково залагане на капитали и представлява замяната на едни технически средства и технологии с нови, притежаващи по-високи качества.2)Вземане на решение. Изясняването на процеса на вземане на решение обхваща широк кръг проблеми. Най-съществени са: целта, необходимостта и причините, които пораждат вземането на решение, същността на ситуацията.3)Величината на риска обхвата на риска се определя от различни гледни точки.1)От гледна точка на йерархичността; на национално равнище на отраслово равнище, на фирмено равнище2).От гледна точка на обновяване на техниката; в сферата на научно-техническите изследвания, в сферата на инвестиционните решения при перспективни и предварителни изследвания, проектиране, при реализация и усвояване на новите мощности.3)От гледна точка на техниката, техническите средства, машини, уреди, апарати технологии-технически линии, инсталации, описание на технологични процеси. 4)От регионална гледна точка; за цялата територия на страната, за селищната система, за отделно селище. Изясняване на същността, съдържанието и съществените особености на риска, трябва за бъде придружено с надеждни методи за измерване и оценка на риска.За да се превърне риска ва обект на измерване и оценка е необходимо да се приемат три условия:1)Наличие на единичен риск по отделни показатели и на комплекс от рискове, в това число и групови дза обособени части.2)Показатели, по които може да се установи точната им количествена характеристика и качествени показатели, които трябва да се сведат до количествени 2)Двойнствената природа на риска произтича от неговата същност като различни рискове за практическа реализация на решенията. Величината риск има две разновидности: 1-Относителна величина. Тя се нарича степен на риск и се изразява чрез % или коефициент;2-Абсолютна величина. Нарича се стойност на риска и изразява се чрез паричен измерител или в съответна специфична мерна единица. Вземането на решения в продължителен период винаги е съпроводено с известна степен неопределеност по отношение на реализацията. Мястото на творческото решение е да съобрази тази степен на неопределеност и да посочи пътищата за преодоляването й. По своята същност неопределеността е невъзможността да се предвиди поведението на системата, за която е взето решението. Причините за неопределеността са: 1)Недостатъчна или бързо променяща се информации. 2)Сложно поведение на системата; 3)Липсата на научни или практични знания, опит в съответната област; 4)Творческите възможности на субективните фактори. 5)Начин на възприемане на информацията и оценката на явленията и процесите. |Има три степени на неопределеност: ниска, средна и висока.Ниската степен предполага да се познава поведението на системата. Това са оперативни решения. При тях е възможно почти еднозначно да се опише поведението на системата и резултатите от практическото провеждане на решението. При средната степен са налице състоянието на факторите й и може да се опише вероятностния изход от дадено решение. При високата степен не могат да се предскажат възможните изходи от дадено решение. Неопределеността поражда риск не само при вземане на решението но и при реализацията му.