21 ТЕМА Управленски подходи, принципи и методи

УПРАВЛЕНСКИ ПОДХОДИ, ПРИНЦИПИ И МЕТОДИ 1. УПРАВЛЕНСКИ ПОДХОДИ Управленският подход е най-общото по своето съдържание понятие. Той изразява позицията, гледната точка на субекта на управлени и дава насочеността в развитието на управленския процес. Той определя и начина на управление на системите. 1.1. Определение : Управленският подход представлява съвкупност от теоритично – методологически положения, които служат като методологическа база на управляващите. 1.2. Характеристики на управленският подход : 1.2.1. Обективна необходимост – без отправна позиция на управляващите не може да се осъществява управлението. 1.2.2. Абстрактност – само уточнява позицията на управляващите. 1.2.3. Всеобхватност – намира прочвление както при управляващите, така и при управляваните 1.2.4. Относително посточнство – практически не се променя за относително продължителен период от време 1.2.5. Оказва влияние както върху настоящото, така и върху бъдещето състояние на системите за управление. 1.3. Видове :  Системен подход : Въз основа на системния подход органзацията може да бъде разглеждана като система , която се състои от взаимосвързани и взаимообособени елементи. Тя има вход и изход. На входа се намират производствените фактори, а изхода се свързва с поставената цел. Елементите образуват вътрешна среда, като съществува и обратна връзка между тях. Този подход дава възможност да се отчитат всички необходими взаимодействия и врузки в системата на управление и позволява, при формулирането на целите и ограничителните условия да се посочва и управленският механизъм, чрез който на практика да се достигнат набелязаните цели.  Ситуационен подход : Това е концепция, за която определяща е конкретната ситуация. За него са важни конкретните променливи, които влияят върху организацията в точно определен момент и място т.е. Конкретните вътрешни и външни фактори, които характеризиат и влияят на системата, за да бъдат постигнати поставените цели, с най-малко нежелани отклонения, в най-кратки срокове и с най-малко разходи.При този подход определящо е значението на субективния фактор- управляващите, тъй като няма създадени „рецепти“ за ефективно управление при различните ситуации.  Програмно- целеви: Изгражда се върху тезата, че потенциалът на дадена система се използва значително по- добре, ако предварително са определени съответните цели. Подходът може да се определи като система от звена, която включва : а) Цели – Произтичат от мисията на организацията и въз основа на тях се определя корпоративната и функционалната стратегия и средствата за постигането им. Също така, очертават посоката на бъдещите промени, посочват основните направления на равитие на организацията, насочват потенциала за постигане на желаните цели. б) Програма – Представлява съвкупност от меропричтия, които са свързани с конкретни изпълнители и са разпределени във времето, с оглед постигане на набелязаните цели. в) Програмно-целева структура : При нея се обединяват различни структорни звена, които заедно с основната си дейност изпълняват и допълнителна, като се стремят да постигнат общата, крайна цел.  Икономически – Изграден е върху използването на обективните икономически закони и категории. Той прилага методологическите положения за стопанското управление, които целят оптималното използване на материалните стимули. 2. ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ Принципът на управление е съвкупност от основни изходни теоритични положения, правила в дейността на организацията, които са пряко свързани с управленския процес. Може да се разглежда и като правила за поведение, които трябва да се спазват при реализация на конкретните действия. Основна цел на управленските принципи е разкриване на възможности за достигане на оптимални резултати от развитието на организацията. Формулирането на принципите на управление следва да започне с изграждането на системата за управление. Те запазват своята относителна самостоятелност за сравнително дълъг период от време и са елементи на корпоративната политика . Макар да нямат универсален характер, голяма част от тях имат масово приложение. Управленските принципи се делят на 2 групи : 2.1. Общи принципи : - Обективност : Управлението на системите или на техните съставни елементи трябва да става на базата на обективни закономерности, за да може системата да функционира рационално. - Принцип на правна регламентация : управлението следва да се осъществява като се спазват националните и международни орми. - Принцип на ефективност : ефективността означава достигане на поставените цели с минимум нежелани отклонения, в най- кратки срокове и с най-малко разходи. Този принцип важи за всички структорни звена в системата. - Принцип на системност : да се направи така, че отделните елементи на системата да действат като едно цяло. Важно е да се познават факторите на външната и вътрешна среда, които влияят върху организацията, за да могат по- лесно да се отстранят пречките за нейното функциониране. - Точно регламентиране на права, задължения и отговорности. - Принцип на подреждане на обектите на управление по важност. - Принцип на еднопосочност на управлението. - Принцип на демократизма и централизма в управлението – съчетава творческата активност и инициативата в хората. - Принцип на приспособяемост – трябва да се съобразява не само с особеностите на системата, но и средата, в която тя функционира. - Принцип на обвързаност между теория и практиката в управлението. - Принцип на материална и духовна заинтересованост. 2.2. Частни принципи, които зависят от организацията. 3. МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ Методите на управление представляват съвкупност от способи и средства за въздействие на субекта на управление върху управлявания обект, във връзка с постигането на набелязаните цели. Изборът на управленски метод определя целта на управлението и оказва съществно влияние върху цялостния управленски процес. Ето защо съвкупността от цели изисква комплексно използване на система от методи на управление. Методът на управление като конкретен начин на въздействие от страна на субекта върху обекта на управление се свързва с два основни момента : Когато е реализирана определена промяна във външната или вътрешна среда и е необходимо Обектът да се преведе в съответствие с тази промяна. И вторият момент – когато конкретно въздействие върху обекта е ориентирано към неговото променяне с оглед постигането на определени цели. 3.1. Класификация на методите : В зависимост от ситуацията : - разработване на различни видове норми / когато има повторяемост на управленските ситуации / - разработване на отделни актове / когато всяка ситуация трябва да се разглежда сама по себе си/ Според характера на въздействието : - Преки / непосредствено въздействие върху подчинените/ - Косвени / целят създаване на ситуация, при която насоченото въздействие да влияе благоприятно на обекта/ В зависимост от начина на изработване : - Лични / разработени само от едно лице/ - Колективни /участват повече лица/ Според тяхното съдържание : - Административни – Изграждат се въз основа на властническите правомощия на управляващите и на съответстващата дисциплина в организацията. - Икономичеки – представляват съвкупност от такива начини на въздействие, които създават икономически условия , въздействат върху материалната заинтересованост на хората, създават конкретни правила за развитието на организацията и др., т.е влияят по косвен начин. - Социално психологически. Основават се на изследвания свързани с психологическия характер на личността и на нейната мотивация.