9 ТЕМА Национален доход и продукт и тяхното измерване. Характеристика на системата на националните сметки. Добавена стойност, междинен и краен продукт. Брутен вътрешен продукт и неговото измерване. Номинален и реален БВП. Видове доходи.

9 ТЕМА Национален доход и продукт и тяхното измерване. Характеристика на системата на националните сметки. Добавена стойност, междинен и краен продукт. Брутен вътрешен продукт и неговото измерване. Номинален и реален БВП. Видове доходи. В системата на националните сметки са включени методите и показателите за отчитане поведението на националната икономика.Тя позволява непрекъснато да следи пулса на икономиката и да се реагира в случай на необходимост чрез системата за национални сметки. Държавата има възможност да: наблюдава развитието на общественото производство във всеки даден момент - сравнява отделните равнища и да очертава тенденцията на икономическо развитие къмч растеж или застой..; - осигурява инфлационна база за формулирането и прилагането на макроикономическата политика, чрез която да се подобри развитието на икономиката. Основни категории в системата на националните сметки са брутен национален продукт БНП; брутен вътрешен продукт |БВП; чист национален продукт ЧНП; национален доход-НД; разполагаем доход РД; личен доход ЛД. Добавена стойност е разликата между общата продукция и междинното потребление, защото общата продукция е равна на производственото потребление плюс добавената. Крайната продукция е съвкупността от благата, които са преминали през всички фази на производството и са окончателно то този за лично или производително потребление. Благата които се използват като ресурси за производство на други стоки се нарича междинни продукти. Брутният вътрешен продукт е сумата от пазарните стойности на крайните стоки и услуги през определен период обикновено за 1 година произведени от една страна вътре в нея. За да сме по-точни при определяне на БВП в сумата трябва да добавим и брутните вътрешни инвестиции. БВП се приема като мерило за равнището и качеството на живот, по който се сравняват отделните страни. Важен показател за всяка страна се явява създадения БВП на глава от населението. БВП има голямо значение за макроикономическата политика. Има няколко метода за измерване на БВП, които дават еднакви резултати: 1).Разходен метод. БВП се представя като сума от изразходваните пари за покупка на завършените продукти и услуги в течение на една година, към която прибавяме и нетните инвестиции. БВП включва следните четири големи групи разходи; потребителски, инвестиционни, правителствени и експортни. 2).Доходен метод. При него БВП се получава като сума от изплатените от фирмитие даходи за факторите на производство - труд, земя, капитал, които осигуряват производствения процес през текущата година. БВП се представя като сума от доходите на собствениците на производствени фактори, косвени данъци, амортизация и резултатите от външнотърговската дейност и изразява величината на новоприбавената стойност и амортизацията. БВП по този метод включва в себе си: заплатите на заетите доходи от собственост, чиста лихва, лични нетни доходи, корпоративна печалба, косвени данъци и амортизациите. 3).Производственият метод или методът на доставната стойност. При него БВП се получава като се сумира брутната добавена стойност на всички отрасли на националната икономика към тази сума се добавят данъците върху продуктите, не приспадаемия данък върху добавената стойност и митата върху вноса и се приспадат условно изчислените услуги на финансовите посредници. НАЦИОНАЛЕН БВП е този, който е изчислен по текущи за годината цени. РЕАЛНИЯТ БВП е общото производство изразено в постоянни цени. Отношението между номиналният и реалнията БВП се нарича дефлатор на БВП = Н.БВП .100 . Ако дефлатора е по-голям от 100 - имаме Р.БВП инфлация в икономиката. Ако дефлатора е равен на 100- няма инфлация. Ако дефлатора е по-малък от 100- имаме дефлация. ВИДОВЕ ДОХОДИ- НАЦИОНАЛЕН ДОХОД- той е равна сума на възнагражденията на заетите плюс дохода на самонаемащите се плюс корпоративната печалба плюс лихвата + рентата - персонален доход. Това е полученият от населението от една страна общ доход, който се изразходва за заплащане на наличните по-доходни данъци за потребление и спестяване. РАЗПОЛАГАЕМ ДОХОД.Това е останалия на разположение на населението на една страна доход, след като се изплатят личните подоходни данъци, което може да използва за потребление и спестяване.