3 ТЕМА Потребителско поведение и търсене. Полезност и потребителски вкусове. Закон намаляващ пределната полезност и потребителски избор. Крива на безразличието. Пределна норма. Пределна норма на заместване. Бюджетни ограничения и потребителски избор. Кривите доход на потребление и цена на потребление. Ефект на заместването и ефект на дохода.

3 ТЕМА Потребителско поведение и търсене. Полезност и потребителски вкусове. Закон намаляващ пределната полезност и потребителски избор. Крива на безразличието. Пределна норма. Пределна норма на заместване. Бюджетни ограничения и потребителски избор. Кривите доход на потребление и цена на потребление. Ефект на заместването и ефект на дохода. Изходен пункт за формирането на потребителското поведение са потребностите на хората. Под потребност се разбира състояние на неудовлетвореност, от което всеки индивид иска да излезе или състояние на удовлетвореност, което той желае да продължи. Полезността е способност на дадена стока (услуга) да задоволява определена потребност на човека, полезността е проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом то угасне. Полезността на една и съща стока за различните потребители ще е различна. От там се раждат и различните потребителски вкусове. Под пределна полезност се разбира полезния ефект от пределния продукт, тоест от този продукт, който очертава предела на потреблението. Пределната полезност се измерва с прираста на полезността в резултат на прираста на потреблението на дадено благо продукт или услуга с единица, при неизменно равнище на потреблението на всички останали блага. Формулата за пределна полезност U- полезност; Х- количество на благо - най-малки изменения. Законът за намаляващата пределна полезност се изразява в това, че при последователното увеличаване на потребяваните части от едно делимо благо, неговата обща полезност се увеличава, но със забавени темпове, докато пределната полезност на благото има тенденция към намаляване TU-обща полезност MU TU=MU1+MU2+ mVn MU =Tun - Tun-1 На първата графика е показа общата полезност, а на втората - пределната. MU намалява TU е с плюс наклон, кривата TU е изпъкнала, защото общата полезност нараства с намаляващи темпове. Тези зависимости могат да се използват при анализа на индивидуално търсене. Кривите на безразличието характеризират индивидуалното потребление и показват как се формира общата полезност на две блага чрез обикновена градация на тяхната полезност, кривата на безразличието илюстрира всички комбинации на две стоки. Тя се дефинира като геометрично място на точки, които отразяват комбинации от стоки и на потребителя е безразлично коя да избере, защото за него са с равна полезност .Потребителят обаче попада в ситуация, когато е принуден да избере стоки с различно равнище на обща полезност. Такава ситуация се изобразява чрез съвкупност от криви, образуващи карта на безразличието. Тя дава достатъчна информация за предпочитанията на потребителя. Ако той се движи по крива І от една към друга точка А-В, неговото предпочитание е да купува стоки в рамките на една и съща обща полезност. С преместването към по-високо стоящи точки D и E от криви ІІ и ІІІ, тези криви са по-надясно. От крива І купувачът предпочита комбинации с по-висока обща полезност. Свойства на кривите на безразличието имат отрицателен наклон между двете стоки има обратна зависимост. Кривите на безразличие се пресичат, защото на всяка от тях съществува определено равнище на потребност. Абсолютната величина на наклона на кривата на безразличие се нарича Пределна форма на заместване. Тя показва готовността на потребителя да замести някакво количество от една стока с определено количество от друга стока, като запази същото равнище на удовлетвореност. Пределната норма на заместване мотивира избора на потребителя. Приемаме, че купувачът има постоянен доход и цените на потребителския пазар са твърде фиксирани. Анализът на потребителски избор позволява да се изучават обема и структурата налично потребление под влияние на фактора доход при изключване на други фактори. Купувачът изразходва парите си за две стоки като съединим точки А,В ,C,Dполучаваме права линия наречена линия на бюджетните ограничения или бюджетна линия Наклонът й се изразява от съотношението на цените на стоките Х и У.Бюджетната линия показва, че на която и да е точка разходите за всеки един от възможните варианти са равни по величана и са в пределите на разполагаемия доход на потребителя. Положението на бюджетната линия зависи от величината на дохода и цените на стоките. С увеличаването на дохода бюджетната линия се премества нагоре и надясно. Падането на дохода продължава надолу и наляво. Динамиката на цените също променя положението на бюджетната линия. Посочването на цените продължава реалния доход и бюджетната линия се премества наляво. При намаляването на цените продължава надясно. Кривата доход-потребление. На всяка от линиите Ао, Do,AD; A1D1;A2D2 в съответствие с кривата на безразличието може да се постигне равновесие на потребителя в точките Ео, ЕЕ1Е2. Последователният преход една към друга комбинация стоки означава по-високо равнище на максимализираното потребление. Когато съединим точки Ео,Е,Е1Е2 получаваме кривата доход-потребление. Тя е геометрично място на точките на равновесието на потребителя при промяна на неговия доход. Положението на кривата доход-потребление зависи от това как потребителят структурира своя разход на пари. Когато дохода се разпределя равномерно продължава лъча, когато по-голям доход за стока Х продължава линията е полегата по посока на абцисата. Когато по-малко доход за стока У продължава линията полетата по посока на ординатата. Кривата цена-потребление. Правите линии, които съединяват точка Пc Lo,L,L1,L2 показват възможното търсене на купувача, когато цената на стока Х намалява с един и същ доход може да се купи повече от тази стока. Кривата МV съединяваща точките Ео,Е,Е1,Е, се нарича крива цена-потребление. Тя е геометрично място на точките на потребителското равновесие при фиксиран доход и промяна на цените на стоките. Потребителят купува по-голямо количество от една стока когато нейната цена се понижава и предпочита да замества с нея по-скъпи стоки. Порасналото търсене поради замяната на по-скъпи стоки с по-евтини характеризира ефекта на заместването. Падането на цената на дадена стока увеличава реалния доход на купувача и увеличава търсенето й. Прираста на търсенето на поевтинялата стока предизвикан от фактически увеличения реален доход представлява ефекта на дохода, ефекта на заместване и ефекта на дохода влияейки върху величината на търсенето и кривата на търсенето предизвикват конкретни проявления и на потребителското равновесие.