22 ТЕМА Управленско решение

22 ТЕМА Управленско решение Всяко едно решение представлява волеви акт на човека свързан с постигане на предварително поставени цели. Изготвяне на управленските решения е най-важната дейност в процеса на управлението. За да се изработи управленско решение е необходимо да бъдат налице следните условия: Да е налице проблем, да има възможност за многоваринтност, да съществува управленски орган, да е налице критерий на система въз основа на която да стане изборът на вариант. Управленското решение трябва да отговаря на някои основни изисквания:1.Управленското решение трябва да е своевременно;2.Обоснованост на решението.3.Краткост.4.Икономичност.5.Целенасоченост.6.Мобилност.7.Коректност.8.Правомерност.9.Измеримост на решението.10.Коректност.11.Ресурсообвързаност на решението. 12.Управленските решения не трябва да водят до нарушаване на балансираността между права, задължения и отговорности.13.Управленско решение трябва да се взима от това управленско равнище и от този управленски орган, който притежава най-голяма компетентност. Етапи на процеса на изработване на управленско решение: 1.Дефиниране на проблема; Проблемът е на лице винаги, когато съществува разлика между фактическото състояние и предварително зададеното състояние.2.Анализ на изходното положение. Извършва се в следните насоки - анализ на проблема - анализ на средата- анализ на управляващата система.3.Генериране на варианти. Тук има също етапност разработване на колкото е възможно по-голям брой варианти- определяне на допустимия брой- избор на оптимален вариант сред допустимите. 4.Вземане на решение -тук се утвърждава избора на оптималния вариант. 5.Внедряване на взетото решение.6.Оценка на изпълнение на решението. Методи за изработване на управленски решения, могат да се групират по два начина. Количествени и евристични. Количествени методи се използват при положение, че факторите, които влияят върху решението могат да се измерват количествено и качествено. През последните години все по-голямо приложение намират евристични методи. При тях основно е логичното мислене, интуицията, опита за да се използват необходимите знания и умения. Групират се на четири групи. 1)Методи на свободна асоциация;2.Аналитични методи и техники.3)Методи на мозъчната атака. Този метод е колективен. Използва се изработване на управленски решения по предварително формулирани проблеми, чрез свободно изказване на идеи. Проблемът се обсъжда в група от 5 до 12 човека за да се изказват свободно участниците не за да се изказват свободно у участниците, не се коментира правилността на изказаните идеи.Целта е да се предложат колкото се може повече идеи..Предимства: 1)Поставя участниците в изравнени позиции.2).Не е необходимо някаква предварителна подготовка.3)Методът изисква прилагане на специална техника.4)Има възможност за усъвършенстване на метода.Недостатъци: 1)Понеже не е необходима предварителна подготовка това може да затрудни изказването на съображения.2)Метода не гарантира изчерпването на всички идеи защото посоката на обсъждане може да бъде едностранна.3)Губи се време докато се запознаят участниците с проблема. Този метод се използва при решаване на технически, технологични, икономически проблеми. Посочените недостатъци на метода се преодоляни при метода на 66-те жужащи заседания. Той се основава на принципните положения на метода на мозъчната атака, но го допълва и усъвършенства. При него проблема не се обсъжда от една група, а от няколко работещи независимо една от друга. Също така позволява предварителна въведеност в проблема, тоест избягват се несвойствените предложения. Към аналитичните методи и техники спада метода “Делфи”. Този групов метод се използва за решаване на проблеми за които не могат да се използват други методи. Формират се две групи- работна и експертна. Работната група играе роля на организатор при разработване на прогнозите и координира, цялостната дейност по формиране на прогнозите за развитие. Експертната група включва известни специалисти в съответната област. Избора на експерти е една от най-трудните и отговорни задачи. Две групи обикновено контактуват в писмена форма. Работната група изпраща въпрос към експертите, следователно те връщат отговорите. Работната група подготвя втори въпросник и го изпращат на експертите за потвърждаване на съответните мнения, следователно експертите потвърждават. Ако това становище не се подкрепи работната група отново прави запитване но само към тези експерти, които не са потвърдили направеното обобщение. Предимства: Анонимност на оценките, контролирана обратна връзка, използването на ерудирани експерти, повишава равнището на научност и достоверност на прогнозите. Извлича се най-доброто от мненията на експертите. Недостатъци: Изисква се значителна предварителна подготовка. Скъп метод е.Възможно е оказване натиск върху експертите. Не може да се определи продължителността на процедурата. Възможно е да не са компетентни експертите. Методът винаги се прилага за първи път в Япония. При него се извършват писмено обсъждане на проблемната ситуация. Съответните мениджъри изготвят проспект или документ, който се нарича Рингис. В него се описва проблемната ситуация и се предлагат мерки за нейното решаване. Следователно документа се предава на най-компетентните лица в организацията. Те се запознават с него. След това посочват своето становище. То също е в писмена форма. Така се извъшва консултация както по вертикала така и по хоризонтала. Допускат се и външни специалисти. Този метод се използва на организационно равнище при решаване на технически и технологични кадрови проблеми. Предимства: Дава се възможност проблемите да се обсъждат където са възникнали. Създават се възможности за отстраняване на конфликтите. Така се облекчава изпълнението на решението. Понеже в писмена форма участниците задълбочено анализират проблема. Използва се голямо количество информация. Понеже отговорността се разпределя след това всички имат интерес проблема да бъде решен. Недостатъци: може да не се постъпи коректно при избора на специалистите. Понеже се поставят срокове за изпращане на мненията е възможно даден специалист да не прояви необходимата обективност и прецизност.