16 ТЕМА Управление на системите

16 ТЕМА Управление на системите Управлението е наука и изкуство. То има универсално проявление. Най-общо управлението е процес на въздействие от страна на управляващите. Най-точното управление е, че управляващият субект върху управлявания обект във връзка с направляването на протичащите процеси с цел постигане на набелязаните резултати в най-кратки срокове. Управляващият субект това е човека, а управлявания обект са хората, също така и природната среда. Управлението възниква и се развива, като потребност от съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен човек. Съвместната дейност на хората е основна причина за поява на управлението. С усложняването на труда се стига до извода, че индивидуалната дейност на хората може да даде резултати, каквито може да даде съвместната им дейност. В съвременното общество управлението се превръща в една от най-важните сфери, обслужваща цялостното обществено-икономическо развитие. Чрез него се координират темповете на развитие, потреблението на ресурси, а също така взаимната зависимост между икономика+ екология, социална политика и др. Разновидност на стопанско управление при пазарни условия е мениджмънта. Той се свързва с дейности при които се правят разходи и се получават приходи. Мениджмънтът се свързва най-вече с фирмата или предприятието. Характеристики на управлението: 1)Управлението е необходим процес, защото без него не може да съществува някаква система.2)Управлението представлява въздействие от страна на субекта върху обекта на управление, но съществува и обратна връзка. 3).Управлението е слабо въздействие, но поражда силен ефект. 4).Управлението и осъзнат процес, плод на разума, а не на истникт и емоции. 5).Управлението винаги е свързано с постигането на цели.Определянето на целите е решаващо по отношение на управлението. 6) Управлението е активен процес. 7)Управлението е планомерен процес, свързан с бъдещето, с постигането на набелязаните цели. 8)Управлението е най-сложната творческа човешка дейност, тази дейност изисква висока професионална подготовка на управляващите. 9)Управлението е конкретен процес винаги свързан с конкретни обекти. 10)Управленският процес е информационно въздействие върху обекта.11)Управленският процес е информационно въздействие върху обекта.12)Управлението е прекъсваем и непрекъсваем процес. Прекъсваем е, защото се осъществява в управленски цикли, а е непрекъсваем, защото след един цикъл започва друг. Класификации на управлението. В зависимост от разположението на органите на управлението- външно и вътрешно. При външното- управляващата система и управляваната система. При вътрешното - управляващият орган е вътре в управляваната система. Според разположението на управленските органи на йерархическата стълбица: 1-Стратегическо-определя главната цел 2-Текущо-решава текущи задачи;3-Оперативно-изработване на конкретни управленски решения. Според начина по който се осъществява управлението: 1)Управление по отклонение- управляващите чрез обратна връзка получават информация за отклонения после коригират;2)Ситуационно;3)Твърдо;4)Либерално (демократично) в зависимост от реакцията на обекта: 1-Управляеми обекти-управляващите могат да им влияят;2-Неуправляеми. Райзберг използва схема според вида и типа на субекта на управление - индивидуално, колективен, държавно, международно, ведомствено, местно собственическо и упълномощаващо. В зависимост от вида на управлявания обект: -1-Управление на световната икономика; -2-Управление на националното стопанство на дадена страна;-3-Управление на секторите на националното стопанство;-4-Отраслово управление.-5-Управление на предприятието или фирмата. В зависимост от типа на управленското въздействие;Централизирано и децентрализирано. Управленската практика с начало, което започва от създаването на човечеството. Първоначални сведения за развитието на управлението се появяват в първобитнообщинния строй. Управляващите през този период се наричали лидери. Тогава хората се подчинявали на лидерите доброволно. В Древния Рим се използват понятията владеене, ползване, разпореждане. По-късно те стават основата на Римското право. С големите открития свързани с промишлената революция се променя цялостния живот на хората. През 18 век редица хора се занимават с управленските проблеми. Такъв е Робърт Оуен. Той издига значението на човешкия фактор, деца над 10 години се вземат на работа. Друг такъв управленец е Чарлз Бабич. Той е представител на модерната английска математическа школа. Обособяването на управленския труд става на четири основни етапа: І-изпълнителските и управленски функции се изпълняват от един човек. ІІ-разделение между управляващия субект и управлявания обект. Този етап се свързва с манифактурата. ІІІ-част от управленските функции са дадени на други лица. ІV-започва края на 19 век. Това е етапът на Мениджмънта. През този етап възникват много управленски школи: 1)Школа на научното управление. Тя функционира от 1885 до 1920. Фредерик Тейлър е основоположник. Той написва трудовете “Управлението на предприятието и принципите на анучното управление”. Той поставя основна задача на управлението да създаде възможност за максимална печалба на собствениците, но и подобряване на благосъстоянието на подчинените им. Тейлър поставя основите на основните управленски функции, но не ги разработва цялостно. Харингтън Емерсън акцентира върху производителността. Хенри Форд-2- основател на класическата школа- основоположник Анри Файол 1920-1950. Други Вебер, Холф. Тази школа формулира универсални управленски принципи, определя управленски функции и разработва структура за управление на организацията.-3-“Движение човешки отношения”1930-1950 Мери Флет, Алтън Мейо, Честър Бърнард.-4-Поведенческа школа- след 1950 движението “Човешки отношения” естествено продължение на идеите на представителите на тази школа, че реализацията на трудовия потенциал на хората зависи от условията на труд и от междуличностите отношения. Основоположниците са Ейбрахъм Маслоу и Дъглас Макрегър. -5-Количествена школа- след 1950 год тя се нарича нова класическа школа. Представител -Норберт Винер. Тази школа съдейства за масово използване на моделирането при решения на сложни количествени методи за вземане на управленски решения.